НЕВИДИМИ №3: ДОМ

Домът е там, където е…?

  • 15.04.2014
  • от Станислава Коцева

Много ми харесва, че театърът в България все по-успешно излиза от поставените му рамки. Алтернативните пространства и независимите постановки се превърнаха от лукс в ежедневие, а смело мога да твърдя, че това е нещо, от което имаме нужда. Независимият театър ни дава възможност за един по-различен поглед върху нещата, извън задълженията, без граници и без предразсъдъци.  В „Червената къща” студиото за документален театър VOX POPULI ни представя третия проект от поредицата „Невидими”. След „Невидими №1” и „Невидими №2”, където на фокус бяха хората с увреждания и представителите на китайската общност в България, сега екипът ни показва един проблем, който упорито се правим, че не забелязваме – бездомните. 

След десетки интервюта с реални хора, часове и дни, прекарани в техния начин на живот, сблъсквайки се с потрисащи истории, екипът успява да сглоби едно представление, изцяло базирайки се на истинския живот, колкото и да не ни се иска да вярваме, докато гледаме. Под режисурата на Неда Соколевска, артистите Петко Каменов, Богдан Казанджиев, Пламена Пенчева, Мадлен Чолакова и Тодор Близнашки влизат от образ в образ, разказвайки ни историята на хора, които подминаваме всеки ден покрай кофи за боклук, входове, стълбища и подлези. Превеждат ни през техните пътища, дни, нощи, мисли и мечти. Кулминацията на представлението е, когато първообразът на героя на Тодор Близнашки излиза на сцената и просто гледайки ни оттам, ни кара да притаим дъх. 

Жанрът на документалния социален театър е трудно поносим за масовата публика. Няма да видите телевизионните звезди, няма да се смеете на простовати  смешки, псувни не на място и комични ситуации. Но със сигурност това е един лесно смилаем начин за поемане на информация, която колкото и да отричаме, е част от нашия живот. И в крайна сметка, колкото и да е разтърсващо това, което час и половина сме слушали и гледали, излизаме малко по-различни. Малко по-добри. Изумително е как колкото по-малко имаш, толкова по-малко ти трябва, за да бъдеш щастлив. Изумително е как без болка и със завидна психическа сила хората приемат съдбата, с която нямат възможност да се преборят, неща, които не са въпрос на личен избор. Всеки има своята история за това как е загубил покрива над главата си, всеки има своя начин да се пребори с това или поне да мечтае. 

„Не си мислете, че са простаци хората. Значи инженери, лекари, какви ли не. Художници, всякакви . Можеш да говориш на всякакви теми, на политика, на икономика, за лекарства, за каквото решиш, за кино, за книги... абе на всякаква тема. Не е като кажеш клошар, какво? Нищо не значи клошар. Клошар - за момента е клошар човекът. Просто е изпаднал в тази ситуация, не е бил клошар, никой не се ражда клошар на тая земя…”

Поредицата „Невидими” можете да гледате в Червената зала на „Червената къща”. За дати и повече информация тук.

Гледай и "Краят на градината".