КРАЯТ НА ГРАДИНАТА

Ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет.

0 коментара Сподели:

Чехов. Един от сигурните символи на безсмъртието на руската драматургия. Вечната класика, ексцентричност, екзалтация, дълбочина, всеотдайност, провокация, цинизъм, жестокост… Прехвърляш пиесите му и не можеш да определиш коя ти е най-любима. „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“,“Вишнева градина“, „Иванов“ и още куп заглавия на пиеси, разкази и едноактни комедии се играят при невероятен успех по всички театрални сцени на България. Текстове с безгранични възможности за режисьорското въображение, винаги актуални, винаги истински. Творческият подход на Чехов вдъхновява автори от различни поколения като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Ърнест Хемингуей, Тенеси Уилямс, Владимир Набоков, както и основоположници на театрални методи като Станиславски и Лий Страсбърг.

Неговият живот обаче е не по-малко интересен от живота на героите му. Отношенията му с жените. Страстта му към дефлорацията, десетките „разбити сърца” по пътя му, стотиците проститутки, с които е споделял самотата си.  От април на сцената на Руския културен институт един великолепен екип – режисьорът Георги Михалков, артистите Милен Николов и Десислава Чутуркова и хореографът Ива Караманчева, ни разказват всичко това, което Чехов с маниакална дискретност се е опитвал да запази в сянка. Базирайки се на над 50 пиеси, разкази и писма, както и на скандалната биография на Чехов, написана от Доналд Рейфийлд, която буквално взриви аудиторията и не може да те остави безразличен, независимо дали приемаш, или отхвърляш фактите, излезли на бял свят, младите професионалисти създават една история, която той самият отказва да напише – тази на неговия начин да обича.

Чрез интересни хореографски решения и красотата на текстовете, представлението „Краят на градината“ създава един свой наситен свят, в който властват Чеховите теми за невъзможността, загубата на илюзиите и сложният любовен танц на привличане и отблъскване. Историята на аристократката Олга Ивановна и бедния по произход, но преуспяващ Пьотр Сергеич въздейства върху сетивата и неусетно започва да напомня на някоя наша любов, опит за щастие или житейска дилема. Както казва режисьорът Георги Михалков: ”Защото всяко представление по текст на Антон Чехов е изпит. Изпит по взиране в себе си. Безжалостно диагностициране на собствената самоличност, взаимоотношения и степен на изхабяване. В равна степен както за екипа, така и за зрителя“. Музиката на френския композитор Рене Обри и костюмите на Стоян Радев дават една безупречна завършеност на спектакъла и възможност напълно да се потопиш в атмосферата и живота на  „руския човек“.

„Краят на градината“ на сцената на Руски културен институт на 12 април и 23 май. 

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *