ХАМЛЕТ

Да бъдем или не - това се пита

0 коментара Сподели:

Една от постановките, които предизвикват най-крайните реакции. От пълно отрицание до безумно възхищение. Но едно е сигурно – „Хамлет” е събитие в българския театър. Събитие без аналог. Няколко часа, които няма как да те оставят безразличен. Ще те превърнат във вулкан от емоции, негативни или позитивни, няма значение, важното е, че е преживяване, което ще помниш дълго.


Явор Гърдев не е режисьор, за когото ще си позволя да кажа каквото и да е. Явор Гърдев е явление. Още в началото на миналото десетилетие, с представления като „Бастард” и „Марат/Сад” той даде заявка, че има намерение да преобърне българската театрална сцена и да я подчини на великолепната си лудост. А след „Крал Лир” сцената беше изцяло в негово владение. Изпълнен с крайности и смелост и като подбор на текстове, и като режисьорски решения, след всяко следващо заглавие, под което той се подписва, ни доказва, че имаме театър на световно ниво.

„Не природата на меланхолията и не загубата на смисъла, а мигът на осъзнаване на непоправимостта на света попада във фокуса ми в настоящата интерпретация на „Хамлет". Посвещавам я на един-единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят. Не Хамлет-Отчаянието. Хамлет-Спасението” – казва Гърдев за своето представление. Не представление, а вселена. Артисти, които самият Шекспир би разпределил в тези роли. Истински зверове, които „тежат” на сцената. Сценография и ефекти, които ти спират дъха. Мащаби, които те оставят безмълвен. Разбиване на всякакви рамки и граници. Три часа пътуване през измеренията.


НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ", 18 И 19 МАРТ

Разкрий и "Последната тайна на Фреди Меркюри"

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *