Кърт Кобейн и безкраят на скъсаните му струни

Историята на човека, олицетворил цяло едно поколение

  • 25.05.2019
  • от mirmasta

Денят е 20 февруари, годината 1967-а, когато в издигналата се над Абърдийн болница в щата Вашингтон проплакала първата рожба на Доналд Кобейн и Уенди Фрейдънбърг - Кърт Доналд Кобейн.

Изпълнените с любов сърца на младото семейство били нетърпеливи да даряват обич, грижа и безмерно щастие на сина си. Въпреки не особено престижните си професии Доналд и Уенди се борели усърдно да сбъднат желанието си. Работели усилено, заделяли средства, задоволявайки скромно ежедневните си нужди, и някак успели да положат основите, премествайки се от бедния тогава Хоукуиъм в квартал на Абърдийн от средна класа. Там детството на момченцето им наистина протекло под щастлива звезда, а нейният най-светъл лъч, изгрял през 1970-а, дори си имал име. Кимбърли. По-малката с три години сестричка на Кърт.

Животът на щастливото към този момент семейство протичал съвсем обичайно. Фамилията най-редовно прекарвала летните си ваканции на брега на океана, зимата почивката преминавала в пързаляне с шейни по хълмовете на близкото курортно селище, често посещавали бейзболни мачове и други събития… Децата на Уенди и Доналд растели обгърнати с цялото внимание, на което младите родители били способни. 

Времето препускало с попътния вятър на детството. Кимбърли направила първите си стъпки, Кърт не се отделял от нея. Научил я на всичко, което знаел, докато не дошъл моментът постъпването му в детска градина да ги отдели. Още в началния етап на обучението си, когато бил едва пет годишен, Кърт сериозно впечатлил педагозите. Рисувал значително по-добре от връстниците си, демонстрирал буден интерес към музиката и когато вниманието му не било “откраднато” от белия лист, буквално се захласвал по барабаните, китарата и пианото в учебното заведение. 

Учителите на Кърт го определяли като будно и щастливо дете, докато усмивката на лицето му не се превърнала в рядкост. Семейството потънало във финансови проблеми, които успели да превърнат хармонията в отношенията между Уенди и Доналд в напрежение, изпълнено от спорове и скандали. Напрегнатата атмосфера в семейната среда не подминала чувствителността на двете деца и рефлектирала като диагноза: Кърт Кобейн – хиперактивен. Терапията включвала силно успокоително лекарство.

Въпреки тревожните признаци, които поведението на Кърт издавало, дни преди настъпването на деветия му рожден ден родителите се развели. Доналд правил опити да запази семейството цяло, но решението на съпругата било категорично. Толкова, че не след дълго заживяла с нов мъж, финансово стабилен с нелек и избухлив характер. Той поел грижата за децата, но към баща им демонстрирал изключително грубо отношение.

В този период на стената в детската стая се появил надпис:

“Мразя мама, мразя татко, татко мрази мама, мама мрази татко.”

Доналд Кобейн също създал ново семейство, а този факт събудил силен гняв в първородния му син. В Кърт се разраснала омраза към баща му и дните, преминаващи в редуване на разпокъсани нощувки между двете фамилии, бабата и леля му. 

С навлизането в пубертета Кърт се променил. От хиперактивно дете се превърнал в затворено в себе си момче. Споделял емоциите, чувствата и мечтите си единствено в страниците на дневника. Само те побирали “отхвърлената, изоставена и мразена” според думите му душа и нейното най-голямото желание – някой ден да стане известен музикант. 

Този блян сякаш започнал да се сбъдва, когато в тийнейджърските години Кърт получил голям подарък от чичо си. Първата китара. С интерес приел няколко урока, но страстта му към създаването на музика го превърнала в самоук, при това не само по този инструмент.

Кърт израствал различно момче, открояващо се от останалите деца в училище. Обличал се с нарисувани от него тениски, харесвал се само с дълга коса, слушал пънк, любимата му група били бунтарите “The melvins”. Цялостното му поведение изглеждало непредвидимо. 

Изградил характер, който го подтиквал да следва единствено личните си желания. Едно от тях било решението му да избере свой собствен път и оттук нататък категорично прекъснал посещенията си в училище. Вместо общообразователни предмети започнал да изучава самостоятелно музика и ето че

краят на образованието се превърнал в начало на “Fecal matter” – първата група на детето бунтар. 

“Fecal matter” стартират през 1985-а в състав от трима души – Кърт (вокал и барабани), Дейв Кроувър (бас) и Грег Хокънсън (барабани). 

Впоследствие към бандата се присъединяват Бъз Осбърн (бас) и Майк Дилард (барабани). Осбърн, бившият фронтмен на “The melvins”, бил човекът, който в тийнейджърската възраст на Кърт оказал голямо влияние върху любовта му към пънк музиката. 

С края на училището и началото на свободата Кобейн се превърнал в олицетворение на израза “дете на улицата”. Сменял квартирите една след друга, нощувал при приятели и никога не се задържал дълго на едно място. 

Независимо къде се намирал обаче, Кърт творял. 

Освен да свири, фронтменът на “Fecal matter”, рисувал странни скици, изобразяващи деца без крайници и нереални същества. 

Оставял своя почерк и в “декорацията” на апартаментите, които обитавал – рисувал стените им със спрейове, слагал глави на кукли и големи кръстове, направени на цветни точки, които по разкази, приятелите му крадели от гробището… 

В абсолютен контраст с разрушителния стил на рисунките си обаче Кърт бил изключително нежна душа, която обожавала животните.

Когато заживял с тогавашната си приятелка Трейси Марандър, двамата прибирали в дома си всякакви животни, за които музикантът се грижел с голяма любов, докато момичето изкарвало пари за прехраната.  

Връзката им продължила три години и за отношенията им винаги се споменавало единствено с добри думи. Трейси обичала Кърт именно такъв, какъвто е, а той от своя страна намирал в нея онази майчина грижовност, която ужасно му липсвала. Това изпълнено с чистота внимание го вдъхновило и се превърнало в причината да създаде “About a Girl” – песента, посветена на Трейси.

Междувременно Крист Новоселич и Кърт, чието приятелство започнало през 1985-а, създали нова група, към която се присъединил и Боб Макфадън. Естествено, Кърт бил вокал и китара, Крист бас китарист, а Боб свирел на барабаните, но едва за месец. Тогава на негово място застанал Арън Бъркард. 

Избирането на име на бандата бил дълго обмислян процес. Минало се през серия от всякакви варианти, един от многото дори “Skid row”, без момчетата да знаят, че вече съществува такава група. 

“I wanted a name that was kind of beautiful or nice and pretty instead of a mean, raunchy punk rock name like the Angry Samoans”

Kurt Cobain

Така, след купища написани, смачкани и захвърлени в коша идеи, през 1987-а се родила последната.

Nirvana – музикалното чудовище, което ще изяде всичко по пътя си.

Първите десет демо песни Nirvana записват във Вашингтон през януари 1988-а. За добро или за лошо заминаването на Кърт и Крист за Такома и Олимпия разпада връзката им с Арън Бъркард и всъщност демо версията е записана с Дейл Кроувър (The melvins). Мястото на барабаниста в групата обаче останало проветриво. Кроувър се преместил в Сан Франциско и го заместил Дейв Фостър, който пък след няколко месеца влязъл зад решетките. Тогава Бъркард се завърнал, но и той не се задържал и след публикуване на десетки обяви и усилено търсене на барабанист на Nirvana, в крайна сметка бандата продължила с Чад Чанинг. 

Първият ѝ сингъл, “Love Buzz”, се появява на бял свят през ноември 1988-а с подкрепата на независимия сиатълски лейбъл Sup Pop. Седем месеца по-късно, на 15 юни 1989-а, излиза и дебютният албум на Nirvana – “Bleach”. Участниците в него са Кърт, Крист, Чад и Джейсън Евърман, който е временна втора китара. В този състав групата прави първото си национално турне.

Пет от странните места, на които са свирили групи

Макар и албумът да нямал особен успех и Кърт да не бил доволен от популяризирането на “Bleach”, налице е неоспоримият факт,  

името Nirvana ставало все по-разпознаваемо.

Последвала нова “трансформация” както в професионален, така и в личен план. Кърт сменил продуцента си, разделил се с Трейси, уволнил Чад и след цялата бутафория през септември поканил към Nirvana да се присъедини Дейв Гроу.

“За две минути разбрахме, че той е правилният барабанист.”

В същото време в живота на Кърт попада още едно ново присъствие. Фронтменът се запознава с Тоби Вейл, барабанистката на феминистката пънк група Bikini kill, и се влюбва в нея. По желание на Тоби обаче връзката им остава пазена в тайна, тъй като идеята на феминизма контрастира с техните отношения. Въпреки убежденията на момичетата от Bikini kill Дейв е гадже на вокалистката на същата банда – Катлийн Хана. Макар и неофициално, приятелството им било истинско и от него съвсем спонтанно се родило едно просто изречение, което впоследствие светът научава наизуст. На един от купоните Катлийн написва следното: 

“Kurt smells like teen spirit” – името на един от най-големите хитове не само на Nirvana, а и на историята на рока. 

Вторият албум на Nirvana, “Nevermind”, излиза на 24 септември 1991-ва. С него групата набира толкова сериозна скорост, че продава над 30 милиона копия и се конкурира за първото място на Billboard 200 от 1992-ра не с кой да е, а с “Dangerous” на гиганта Майкъл Джексън.

"Smells Like Teen Spirit", "Come as You Are", "Lithium", "In Bloom"… С тези сингли 

“Nevermind” сменя плочата на деветдесетарската музика. 

Успехът е не само професионален. През 91-ва на един от концертите Кърт се запознава с Кортни Лав. Двамата се срещат и само след няколко прекарани заедно часа на поредния вече друсат прегърнати зад сцената. Разговорите им били дълги, темите се леели като из ведро, а това, което най-силно впечатлило Кърт, е, че вокалиската на Hole притежавала изключително богата музикална култура. 

В този период наркотиците са всекидневното “меню” и на двамата, при това не леките им разновидности. 

Всичко се въртяло в цикъла: музика, дрога и медии, 

а последните демонстрирали все по-сериозен интерес към личността на Кобейн, което никак не му понасяло.

Времето се търкаляло заедно с тях. Низ от концерти, турнета, купони, дрога и една жена, която само няколко месеца след първата им среща е бременна. Заради всичкия хероин, с който разреждали ден след ден кръвта си, Кърт параноясал, че детето ще се роди по подобие на някоя от рисунките му. Обзело го чувство на себененавист и основанието за това състояние растяло като чудовище. Макар и неведнъж да е споделял, че ще бъде истински добър баща, за разлика от родителите си, и ще осигури съвършения свят за децата си, нещата не следвали точно тази посока. 

Към цялата въртележка от премеждия и събития Кърт и Кортни включили още едно. Сватбата им. На 24 февруари 1992-а, на плажа в Уайкики, Хавай, Кърт, пременен в карирана пижама, превръща приятелката си в своя законна съпруга. Естествено не само неговият “костюм” иронизира официалните общоприети норми. Тоалетът на пънк феминистката дама е не по-малко фрапантен. Тя е булката, облечена в стара викторианска рокля, принадлежала на актрисата Франсис Фармър.

От пламенната любов на двамата музиканти се ражда Франсис Бийн Кобейн. С нейното появяване на бял свят на 18 август 1992 властите сериозно подгонват младото семейство убедени във факта, че пристрастеността им към наркотиците заплашва живота на бебето, и всячески опитват да им отнемат родителските права. Донякъде успяват. Франсис е поверена на грижите на техен роднина, но не остава с него задълго. Кърт и Кортни не се отказват от дъщеря си и след редица битки взимат пълно попечителство.

Макар и вече в ролята на баща, фронтменът на Nirvana не се откъсвал от пороците си и преживял не една и две свръхдози. Все по-затворен в себе си, Кърт дишал и се хранел само с музика и отрова.

Спомняме си и за Кийт Флинт от Prodigy с 10 неща, които може би не знаете за него

В тази последователност на 14 декември 1992 излиза и третият албум на Nirvana – “Incesticide”, който съдържа сборни песни от периода 1988–1991 година. Година по-късно е факт нещо много по-голямо. “In Utero”, албумът посветен на детската болка и голяма любов Кортни Лав.

За жалост трагедиите не са част само от ранните години на Кобейн. През март 94-а, фронтменът на Nirvana поглъща толкова голяма доза лекарства, че изпада в кома. Хоспитализиран в клиника за наркозависими, Кърт е спасен, но въпреки големия си проблем не продължава лечението си, а напротив – бяга от болницата.

Обявен за издирване, на 8 април Кърт Кобейн е намерен мъртъв в лятната градина на дома му в Сиатъл. Открива го служител на електротехническата фирма, обслужваща района. Първоначалната картина, която Гари Смит вижда, не го смущава до момента, в който не се приближава. Кърт лежи на пода с огнестрелна рана в главата си, а върху тялото му има пушка, насочена към лицето. 

Версията за смъртта на гръндж иконата е самоубийство, настъпило след смъртоносно прострелване с пушка Ремингтън 20-и калибър. Според доклада на следователите трагедията се е случила три дни преди откриването на тялото, след употребата на свръхдоза хероин и диазепам, открити в кръвта на Кобейн.

“Богът на рока”, както го кръсти светът, реши и сложи край на живота си на 5 април 1994 година. Едва на 27… Остави след себе си любовта, едно писмо с последните си думи и душата в ноти...

От Крис Корнел за Джони Кеш

Дейвид Боуи - музикантът, който не познаваше граници

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв