Фразите на неправлиния рап, за които благодарим, господине

… трябва си и сценично поведение, трябва си и акъл


  • 22.05.2019
  • от Лили Йовнова

Преди няколко месеца в едно от интервютата си веднага след излизането на първата песен от предстоящия му (който вече е факт) солов албум, Хазарта привидно доста категорично отсича, че названието „поет“, та дори и уличен такъв, не е неговото. 

Докато слушам новите му песни и на равни интервали се заливам от смях на по-маловажните неща и се ядосвам колко прав е за прекалено много от по-важните, които успява да разкаже… се съгласявам мигновено. Хазарта не е поет. Той е архитект на един проект, с който болшинството от хората не им се занимава да се захванат:

назоваването на нещата с истинските им имена. Това не е поезия. Поне не само.

В рамките на около 40 минути Хазарта успява да те накара и да се кискаш, и да искаш да се изнесеш от мястото, на което всеки трябва да си има човек и тука, и там, но и да се ядосаш защо „много често не е честно“. На някои места успява да комбинира и трите неща едновременно, както е способен да го направи само някой, който много добре знае какво иска да направи с думите си. Къде иска да ги насочи. Колко широк да е обхватът. Не знам дали хип-хопът му е много по-добър от нечий друг хип-хоп, но знам, че хип-хопът му е общ език на много хора. Език, на който се разбира чудесно за какво и кого точно се говори.

Тук сме извадили някои от по-настойчиво закачащите се крилати и приземяващи фрази от „Неправилен рап“. 

Относно истините в огледалото: 

„нарисувай ми една овца в анфас – нека ти позира огледалото във вас“

„спокойно, все ще се намери някой друг да е виновен“

„хората по два екземпляра отиват към бара, а аз седя и тъпо гледам кантара“

"колкото и да бързаш - късно е, колкото и да чистиш - мръсно е"

„славата и парите са близко, ама ядеш огризки и си оставаш ниско“

Още 10 неща, за които казваме "Браво" на Ицо Хазарта

Относно истините извън огледалото: 

„нека най-добър приятел и любовник бъде спирта и нека цирка нема спирка“

„и утеха в патронче къркай, а успехът е талонче - търкай“

„кофти, идват нови кобри, много по-отровни, мокри, топли, прости, леки и перфектни, треп-треп-трепни, селянки великолепни“

„извинявай, ако тонът ми е оскърбителен, това е щот'си отвратителен“

"имаме човек и тука, имаме човек и там, имам откъде да купя и да ти продам"

„обикновено много често не е честно“

„аз не мога като тебе само по кафета да дъвча наргилета“

„айде пак на доктор - 120 лева, ама ми даде рецепта, погледнах я - абе тия за мен са няк'ва секта“


Относно (не)правилния рап:

„аз на тоя етап май не трябва да си правя майтап, щот'съм слаб, извинявай за моя неправилен рап“

„иначе супер идея за хит, имам предвид, нека да чуем тая история колко е трудно да си бандит“

"с погледа сърдит си голям злодей - недей ми се прави на шут, кажи едно здравей"

Честно казано, все по-често ми е тъпо, че още по-често нямам човек нито тука, нито там, но пък имам човек като Ицо Хазарта, когото да слушам с доверие. На поети не бива да се вярва, но след като той се отказва от тази титла, залагам на него. 

Благодарим ти, Господине, че продължаваш да напомняш, че не е смотано да си умен. И че не е умно да си мълчиш.

Заради тебе е, да.

Буч, който вече не е от Ъпсурт

10 легендарни български песни, които всъщност не са съвсем наши

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв