Литературен петък: история за съдбата, любовта и морето

"Живот в скалите" на Мария Лалева ни хваща за гърлото още от първото изречения

  • 22.03.2019
  • от Десислава Тимчева

За един съвременен книжен любител е важно да подбира книгите си по сърце. Понякога отваряме първата страница на поредното четиво и едно-единствено изречение ни хваща за гърлото и не ни пуска още 350 страници. За съвременния български читател е важно да попада на романи, написани на родния му език. Да усеща думите как звънтят в главата му и как разстоянието между него и писателя е толкова кратко, че се оказва почти преодолимо. Затова е трудно да не се развълнуваш от съвременен роман, написан на родния ти език.

„Живот в скалите“ определено вълнува. Не само заради думите, дълбоко премислени и болезнени, излезли от перото на писателка, която е преди всичко поетеса. Вълнува с историята си за фикционални хора, които ти се струва, че са толкова живи, колкото си и ти в момента на четенето.

„Аз съм най-щастливият сирак на света.“

Това са първите думи и сякаш казват всичко. Предупреждават те, че в следващите страници ще се сблъскаш с една история, когато дори и в моментите, в които е тъжна, остава неизменно оптимистична. Лириката на Мария Лалева се лее от всеки следващ ред със силата на морските вълни край Созопол и те потапя в един мистериозен свят.

Много беше изписано за романа, настроенията в интернет пространството се наместват в двете крайности на критическия спектър, никой не заема неутрална позиция и никой не застава по средата между болезненото отхвърляне и страстното приласкаване. Факт, който винаги е благоприятен за писателя.

„Живот в скалите“ разказва историята на чувствителния сирак Павел. Той е щастлив млад мъж, защото е отгледан от най-колоритното семейство, което можеш да си представиш: алкохолика Михаил, безбожната арменка Луиза, гадателя турчин Демир и мистичната Настасия...

„Те бяха моите ангели в човешки тела, със сърца, които можеха да поберат всички вселени. И за които аз станах всички вселени.“

Това са персонажи, които се появяват и те изненадват с плътността си. Сякаш винаги са живели в този роман, в този фикционален свят, който всеки момент може да оживее от страниците на четивото ти. Животът, който живеят, е лишен от приумиците на съвременното общество. Хем е част от него, хем забравя за съществуването му. Светът в скалите е чудат и вълшебен и толкова настоящ, колкото и отдалечен от настоящето, но никога не губи връзка с морето. То го обгражда, то събира хората, то дефинира техния свят, който не може да бъде като всеки друг.

„Живот в скалите“ е много български роман по един необясним начин. Дълго се опитвах да разбера защо тези герои, обитаващи свят, изпълнен с мъдрост и мистика, ги чувствам толкова близки до душата си на български скептик. Малкият им идиличен свят между скалите в Созопол е изпълнен с любов, излизаща от всички граници на нормалното. Тя е тази, която пречиства душите им, а съдбата е единственото обяснение на смъртта. Мъдростите се леят от всяка страница, с такава скорост пронизват сърцето ми, че понякога ми се налагаше да си припомням, че романът е писан от човек, а не от божество.

В „Живот в скалите“ разбираш края още в началото: кой страда от любов, кой умира, кой оцелява, на кого му се иска да не беше оцелял...

Но за живеещите в скалите не е важен краят, а как са стигнали дотам: с много болка и борба. Миналото им е по-ценно от бъдещето, защото те не вярват в него. За тях е важно настоящето и грешките от миналото да бъдат осъзнати с цел да бъдат превъзмогнати.

„Живот в скалите“ може да те научи да обичаш. Може да те научи да прощаваш. Може да те научи да слушаш с тяло и душа, докато думи не останат. Най-вече ще те научи, че пътешествието е от значение. Целта е някаква далечна точка, чиито форми не успяваш да различиш, но пътят винаги ще те научи на много повече от радостта, че си стигнал там, накъдето си тръгнал. И че морето... то може да изглежда напълно недостижимо, но е всичко, защото винаги стои на едно място и те чака да зададеш въпросите, на които то неизменно ще даде отговорите.

„Морето е като любовта. Дори ти да си тръгнеш от него, то не си тръгва от теб. Знаеш ли защо ще се връщаш при него непрекъснато? Защото ти дава тишина, за да си чуеш отговорите. А любовта винаги е правилният отговор.“

В рамките на 5 отделни глави можеш да видиш гледната точна на всеки един от персонажите. Те говорят на едни и същи събития, които са ги превърнали в семейство, но за всеки един от тях има и по нещо повече от видимото на пръв поглед. Всеки крие по някоя и друга тайна, която няма да имаш търпение да откриеш.

„Живот в скалите“ може да те научи на много неща: дали е по-добре да подаряваш залези вместо изгреви, колко е важно да имаш поне един приятел, който да ти показва грешките, как семейството, което сам си избираш, се оказва подарено ти от бога, как да слушаш сърцето си, колкото и нелепи да са думите му, как да обичаш с всичко, което имаш, и когато вече нямаш нищо, пак да обичаш. А може и да не те научи на нищо. От теб зависи дали ще отвориш сърцето си, за да опознаеш този невероятен „Живот в скалите“.

Кои са най-шантавите страхове на света?

От депресия към... експресия

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв