5 от филмите, които си заслужава да видиш на София Филм Фест

Ето какво да очакваме

  • 21.02.2019
  • от Мирела Василева

Пролетният кинофестивал наближава, а в неговата програма ще откриеш най-доброто от световните екрани за последната година. Ако искаш да си в час с това, което предстои, тук можеш да откриеш пет от филмите, които си заслужава да видиш.

„Студената война“

„Студената война“ взе едни от най-горещите награди на фестивалите тази година и все още очаква тези от Академията за „Най-добър режисьор“, „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добро операторско майсторство“.

Това, с което новият филм на Павел Паликовски печели обожанието на публика и критици, е една неклиширана история за двама влюбени, които просто не могат да намерят мястото си в света. Желязната завеса поставя граница помежду им, но това е само една от многото граници, които ще трябва да преминат, за да успеят да бъдат нещастни заедно или нещастни разделени.

Виктор среща Зула, докато събира младежи от селата, които да изпълняват народни песни и танци. Тя идва със своето непокорство и чар и пленява сърцето му с песен за забранена любов. Следват пътувания и бягства, кратки срещи и дълги мълчания на фона на бохемски Париж и соц Полша.

Паликовски казва, че това е филм, посветен на неговите родители и тяхната връзка е основа на историята на певицата Зула и музиканта Виктор.

„Къщата, която Джак построи“

„Къщата, която Джак построи“ е дело на датчанина Ларс фон Триер, когото може би си спомняш с не по-малко скандалния „Нимфоманката“ и трагичния „Меланхолия“.

Spoiler alert: няма да има никаква къща. Филмът ни среща с психопата Джак, който гледа на убийството като на изкуство. Ако си по-чувствителен, неговите творби могат сериозно да те отвратят и да си излезеш от салона преди края на прожекцията. В случай че обичаш предизвикателства обаче, остани до края, със сигурност няма да си тръгнеш безразличен.

Филмът е изграден от сегменти, всеки от които представя по едно „произведение“.

На фона на жестокостите в сценария Джак търси себе си като артист, като стига все по-далече в занаята. В същото време все повече се отдалечава от първоначалната си мечта – да бъде архитект.

„Джебчии“

Носител на голямата награда в Кан, „Джебчии“ минава из световните фестивали и също като
„Студената война“ се радва на истинско признание сред публика и критици.

Филмът на Хирокадзу Корееда разказва за едно сплотено семейство, преживяващо от дребни кражби в супермаркети и пенсията на бабата. Един ден бащата и синът откриват самотно мръзнещо момиченце на балкона на партерен апартамент. Решението да вземат непознатото дете се превръща в най-хубавия подарък, но той идва със своите последствия.

„Джебчии“ е истинска и човешка приказка за семейната обич и нейните възможности, която поставя под въпрос дефиницията за семейство, а сцените на споделено щастие и сплотеност могат да разтопят сърцето дори на Джак от горния филм. 

„Момиче“

Докато обсъждаме Истанбулската конвенция и за или против джендърите сме, транссексуалните хора се раждат и съществуват, „дишат, работят, живеят“, без значение дали ги приемаме или не. „Момиче“ ни разказва за Виктор (понастоящем Лара), който почти е постигнал мечтата си да бъде момиче и да учи в танцово училище за балерина. Въпреки че всичко изглежда успешно в  стъпките на трансформация, някак това да си момиче се оказва по-трудно от хормоналната терапия, натоварващите уроци по танци и приемането от околните.

Филмът ни представя света на Лара, която вече не е момче, но въпреки това пътят към женствеността ѝ изглежда по-дълъг, отколкото търпението ѝ позволява. „Момиче“ е история не само за нетрадиционната сексуалност, но и за всички трепети и страхове на младежките години, за чувството за неразбиране и желанието да си някой друг, но все пак ти.

Режисьорът Лукас Донт се вдъхновява от прочетена във вестник статия за транссексуално момиче, което иска да бъде балерина, и впечатлен от смелостта и куража, които това изисква, решава да направи първия си филм.

„Дивата круша“

Един от акцентите на предстоящия София Филм Фест ще бъде панорама на турския режисьор Нури Билге Джейлан. Освен по-старите му филми като „Климати“ и „Зимен сън“ програмата включва и последния му – „Дивата круша“. Верен на стила си, Джейлан дава на персонажите си колкото време е нужно, за да ги почувстваме органични на екрана и да ги приемем като част от истинския живот, които се случва някъде там в провинциална Турция.

„Дивата круша“ е медитация върху порастването и узряването, върху младежките заблуди и отговорността, която идва с годините. Синан напуска селцето, в което е роден, с амбициите да стане писател, но именно те го връщат обратно там, когато има нужда от пари, за да публикува първата си книга. 

Този филм не е за теб, ако обичаш нещо да се случва всяка минута, ако търсиш бърза развръзка или каквато и да било развръзка или ако да гледаш как есенните листа падат на фона на красивия залез за теб е губене на време.

Ако проявиш търпението да опознаеш Синан и неговото семейство обаче, ще усетиш онова голямо блаженство, което човек чувства, когато всичко си дойде на място. И нищо не е хубаво или лошо, просто това е животът.

Повече за филмите на София Филм Фест 2019 можеш да намериш тук.

А ние не спираме да говорим за Оскарите.

И за наградите, които можеш да спечелиш, ако посетиш инстаграм профила ни.