В мазето на Младежкия ви чака психопат с „Верига от думи“

Психотрилър от Жорди Галсеран в климатичната инсталация…

  • 31.01.2019
  • от Стефани Калчева

Колко често ви се предоставя възможността да бъдете на постановка в мазе? От изключително значение за „Верига от думи“ е, че се осъществява точно в климатичната инсталация на Младежки театър „Николай Бинев“. Тони Карабашев в ролята на Рамон и Боряна Пенева като Лаура опъват собствените си нерви и тези на публиката по много нетрадиционен начин. Започвам директно и по същество, защото случаят го изисква.

Жорди Галсеран е познат в България с „Девет пиеси“ (изд. „Жанет“), а по негови текстове постановки има в няколко театъра, което учудва дори самия него:Никъде другаде на света, като изключим собствената ми страна, произведенията ми не се представят така широко в един и същи момент“, казва в интервю за „Дневник“. Сигурна съм, че и него биха го побили тръпки, ако заеме едно от 20-те възможни места в мазето на Младежкия. Пространството,

а и замисълът на постановката не предполагат повече зрители, защото би се загубила зловещата автентичност на преживяването.

Рамон е психопат от класа, но не какъв да е, а особено изобретателен и дори забавен, макар на Лаура да не ѝ е особено смешно, че се озовава отвлечена в някакво малко, мрачно и гадно мазе. Всяка нейна мимика е на сантиметри от зрителите, вратата е заключена, Рамон крачи и ви диша във врата, макар че и двамата не дават признаци да виждат някой друг. Има и телевизор, който помага да се навърже историята, но темпото е непредсказуемо. Макар и само 70 минути, действието търпи немалко обрати, и то точно когато си мислиш, че всичко е ясно. Шапки долу за режисьора Тамара Янков.

Рамон и Лаура играят една много опасна игра на думи. Единият казва дума, а другият започва следващата с последната сричка на предишната. Вижте им имената пак и ще осъзнаете, че на този принцип са свързани и самите те. С „ра“ завършва Лаура, с „ра“ започва Рамон. Причудливите им отношения, още по-бурното и странно минало са ги довели до една патова ситуация, в която играта ще реши кой има право да живее и кой не.

Пространствата на театъра, недостъпни до този момент за зрителите, подготвят предварително публиката, че тъмните коридори в подземието, през които трябва да преминат, както и слабото злокобно осветление са само първа стъпка в целия специфичен процес.

Втората са мрачните импулси, заложени във всяко човешко същество, до които рядко успяваме да се доберем. Психотрилърът на Жорди Галсеран е вратичка към трудно обяснимите действия и мисли, а също и опция да видим как се възприема психопатът от първо лице:

„Има някаква сила, която ме тласка, но освен това съм си съвсем нормален.“

Рамон не се възприема като ненормалник, а междувременно Лаура се лута в полето от възможности – от отрицанието до жестоката парализа на страха. А публиката… тя е там, зад заключена врата и никога няма да гледа на играта с думи по същия начин.

Виж коя е първата дама на Стендъпа.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.