„Южен вятър“: по-доброто „Под прикритие“

Супер успешният сръбски криминален филм вече пълни бг салоните

  • 19.01.2019
  • от Миро Павлов

Сръбска крими-драма с елементи на черна комедия и българско участие – това е филмът, който определено ще запълни празнината в сърцата на феновете на балканските бандитски истории, която краят на „Под прикритие“ остави. Общо взето, „Южен вятър“ има минимална прилика с американските заглавия по темата, но пък има максимална с живия живот: всичко е истинско, всичко е родно и познато. По стара сръбска традиция историята започва със сватба и свършва с погребение, като има много пички матерни по средата.

Българското участие е с ролята на Христо Шопов – класическа родна мутра от версаче анцуга до селската къща, който като някаква вътрешна шега носи звучното име Димитър Митевски (случайнос, не мисла).

Синът му пък е Ивайло Захариев, който външно и вътрешно докарва престъпната версия на Божинката.

Въпреки че двамата са акцент във всяка родна статия за филма, не си представяйте, че са главни герои – те имат екранно време от по няколко, но пък яко запомнящи се сцени. (Спойлър алърт!) Ивайло например умира по начина, по който всичките антифенове на изпълнението му като Мартин през годините желаеха.

Историята е семпла и реалистична – имаме Мариш, младо напористо сръбско лъвче с амбиции да направи нещо с живота си (в неговия случай това е да има писта за картинг, защото е ненало си и състезателя), но пък вътрешната природа на крадец не му позволява да не щипне всяка недобре охранявана кола, която се изпречи пред погледа му. В случая това е мерцедес с български номера, който той прибира въпреки изричната забрана на шефа. Следва ситуация, в която всички мутри на света плюс куките в цял Белград започват да го търсят и като цяло никой не иска да е на негово място.

Естествено всичко това поднесено с интересни обрати, заковани в десетката детайли като интериори, костюми и точно предадени междупрестъпнически отношения. Сърбите са избрали да държат реализма като основна посока: техните гангстери не слушат „Травиата“, а Камелия; не говорят софистицирано, а намесват роднини и сексуални практики за цяло и нещяло; всеки прецаква всеки на общо основание и стрелката на моралния им компас е изначално счупена.

Режисьор, сценарист и продуцент е Милош Аврамович, който под една или друга форма е мъчил този проект от 2006 година насам, като една от метаморфозите на сценария (изненада, изненада) е била сериал. Крайният резултат си е струвал усилията – макар и да не блести с невиждан екшън (филмът е сниман на минимален бюджет за точно 19 дни), историята те държи под напрежение докрая, където финалният обрат идва изненадващо, но логично и заслужено.   

От сръбска страна престъпните босове Царя и Гълъба – съответно Драган Белогрълич и Небойша Глоговац, ги знаем от класиките „Мунье!“ и „Ране“, а младите в каста по нищо не им отстъпват.

Уникална роля като лишен от всякакъв стил диско мазник прави и Сърджан Тодорович, иначе най-известен с превъплъщението си в мустакатия позьор Драган от „Черна котка, бял котарак“.

Странното заглавие настрана ("Южен вятър" се казва полицейската акция, която се разиграва във филма - да, можеше и по-добре), филмът е много близко до съвършенството. Също така е един от малкото шансове за родната публика да гледа нещо, което отразява действителността, в която живеем. Общо взето, единственият начин да се разочароваш от "Южен вятър" е, ако влезеш с очаквания за американски екшън, но защо ще имаш такива мисли в главата, отивайки на сръбски филм, за мен е мистерия.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Трети сезон на култовият сериал True Detective се връща обратно във формулата на оригинала

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профилът ни и разбери пръв