Захари Карабашлиев и неговата „Жажда“ за живот

Една истинска история точно навреме за Коледа

  • 11.12.2018
  • от Десислава Тимчева

По Коледа се ценят истинските истории. Не тези напудрените, които оставят повърхностен смисъл за чудесата на празниците и способността им да ни събират. Историите, от които имаме нужда, са тези, които срещаме навсякъде около себе си и не спираме да търсим, защото знаем, че имат положително влияние върху собствената ни представа за живота. Истории за силата на човешкия дух, за надеждата, която се появява изневиделица не от коледната елха или от щедрите подаръци, а от трудностите, които ни научават на нещо.

Тази Коледа ,,Жаждата'' е за преживявания, по-силни от обикновения празничен дух, украсен от разноцветни лампички и меки гирлянди.

На 5 декември беше официалното представяне на повестта "Жажда", едно малко литературно бижу от стотина страници, със спиращите дъха акварелни илюстрации на Дамян Дамянов, което идва, за да ни покаже различната страна на щастието. Десетки хора се събраха в „Младежки театър‘‘, за да чуят какво има да каже за произведението си Захари Карабашлиев.

Захари Карабашлиев ни разказва една история за буквалната „Жажда“ тази на напуканите устни и пресъхналото гърло, но и за метафоричната „Жажда“ за преживявания, които заслужаваме, но по някаква причина са ни били отказани.

Жаждата, затворена в тяло, което няма предишната власт, загубило е способността си да реагира.

И все пак духът остава и е по-силен от материята. Това е една различна история за недъзите, които заплашват да отнемат живота ни, но когато желанието за борба е по-силно от материята, физическите трудности губят своята сила.

Захари Карабашлиев е разказвач на истории, в които реалността се изправя срещу собствените ни копнежи. В „Жажда“ той среща съвсем случайно младо момче, претърпяло катастрофа, и възрастен мъж, загубил зрението си десетилетия по-рано, но не и „Жаждата“ си за живот. Мястото на срещата им е болничната стая, в която бъдещето е неясно, кошмарите са осезаеми и единственото, което ти остава, е надеждата, която виси на звука от машините, отброяващи ударите на сърцето ти.

„Жажда“ е история за случайните срещи, за уж грешните решения, които ни поставят на правилните пътища

Слепият Ангел и осакатеният след инцидента Даниел се чувстват затворени в тела, които ги ограничават, но в този момент на тях им е дадена възможност да преосмислят настоящето си. Ангел споделя опита си от живота, който определя като щастлив, и по този начин дава пример на ранения Даниел, който не знае какво го чака, колко е важно да съхраниш вярата си и да погледнеш на света през обектива на сърцето си.

Захари Карабашлиев харесва многопластовите истории. Както самият той твърди, не му е достатъчна само една сюжетна линия, за да разкаже всичко което иска. Той е от тези съвременни български автори, чиято проза ни пленява с модерното си звучене и не ни позволява да останем безразлични, защото героите му са толкова реални, колкото е светът, който ни заобикаля. Отвореният край в „Жажда“ също е гарантиран, познавайки неподправения стил на Карабашлиев от „18% сиво“, през „Хавра“ до сега.

Оставя ни сами с въпросите ни, на които дори и писателят не може да отговори, защото животът продължава и е наша отговорност да го изпълним със смисъл.

Историята в „Жажда“ не е единствено плод на творческия гений на Захари Карабашлиев, а е истинска и принадлежи на Спас Карафезов, за когото авторът казва, че е „неутолим пътешественик в света на зрящите“. Човек, видял повече от живота, отколкото тези, които притежават очи, с които да гледат.

Вярвам, че изборът „Жажда“ да се появи на българския литературен пазар точно в навечерието на най-прекрасния празник не е случаен. Именно по това време на годината се появява нашата „Жажда“ за живот, която нищо не може да ни отнеме, и се надяваме да е с нас за по-дълго.

„Жажда“ идва, за да ни напомни, че животът и след недъга може да е достатъчно пълноценен и щастлив, ако му позволим да бъде такъв. Отчаянието и болката са сигурни, но начинът, по който реагираме към тях, ни определя като хора. Защото да гледаш не означава задължително, че можеш да виждаш или както казва Даниел:

„Едно е да гледаш, друго е да виждаш, а съвсем различно – да разбереш.“

Тази Коледа последвай съвета на Георги Господинов и подари книга.

Виж кои са наистина седемте джуджета на Дядо Коледа.

Последвай ни в инстаграм.