Литературен петък: Всяка епоха има нужда от доблестни и „Добри мъже“

Приключение по време на Просвещение

  • 23.11.2018
  • от Стефани Калчева

„Добри мъже“ (преводач: Цвета Кирилова; изд. „Еднорог“) е тежката артилерия в списъка с книги, които Реверте е написал, но аз обичам директно да се хвърлям в дълбокото литературно море, а после да се уча да плувам. Романът е внушителен не само по обем, но и в своя смел замисъл да разкаже умно и увлекателно за Просвещението, за онзи момент от историята, в който много неща се променят, докато старото всячески се опитва да отстоява своето. Хора и цели държави са разпокъсани в оценките си и във вълнението се прокрадва логичният страх от неизвестното.

Това не е само историята на библиотекаря дон Ермохенес Молина и бригадния генерал от военния флот дон Педро Сарате, избрани да купят 28 изключително ценни тома от Париж (първо и пълно издание на енциклопедията на Дидро и Д‘Аламбер),

за да донесат напредъка, новите идеи, философията и мъдростта в Испания, която отчаяно се нуждае от просвещение и разум.

Паралелно с това научаваме как се е вдъхновил самият Реверте да напише „Добри мъже“, откъде е черпил информация, кои официални документи и сведения са провокирали интереса му, както и къде се прокрадва фикцията. Енциклопедията, без която приключението нямаше да го има, е враг на религиозните фанатици, които не дават и бегло съмнение да бъде отправено към техния Бог, а точно това е, което правят Волтер, Русо, Дидро и всички останали „коварни“ мислители, намерили място във въпросните 28 тома, забранени в много страни. 

Кралската испанска академия, макар и с известно съпротивление решава, че е от изключителна важност да притежава „най-блестящото съвременно въплъщение на човешкия интелект: една монументална компилация на най-новите познания в областта на философията, науката, изкуството на всички известни дисциплини, както и на онези, които предстои да бъдат опознати“. Приемам романа и като обяснение в любов към важните книги, към тяхната мисия не само да ни развличат, но и да ни правят по-умни, осъзнати и напредничави. Реверте обръща внимание на отговорността на литературата и просвещенската ѝ роля, но и на човешката съпротива и глупост към всичко разумно и ново. Невежеството е къде-къде по-лесно и достъпно.

Двамата добри мъже потеглят на дълъг и рискован път. Краят на XVIII век е и между Мадрид и Париж има твърде голямо разстояние, лоши пътища, неприветливи ханове и престъпници, но на всичкото отгоре по петите им е тръгнал хитрият и безскрупулен Паскуал Рапосо (буквално фамилията му означава от испански „лисица, хитрец“).

Той не е борец за просвещение, а човек, който за пари би продал и собствената си майка.

За него енциклопедията няма стойност, той би изхвърлил цялото знание на света в някоя канавка, ако от това ще спечели нещо. Мисията му е именно да осуети плана на Молина и Сарате, да ги следва по петите и да направи начинанието им непоносимо трудно.

Много неща могат да се открият в „Добри мъже“, зависи кой какво търси и иска да види. Има приключение, размишления за секуларизацията, понякога действието се развива в публични домове и пропаднали барове, вдигайки завесата към начина на живот на низвергнатите, за да ни отпрати няколко страници по-късно към дамите с диаманти и техните малки ерудирани салони, в които привилегиите им дават възможност след задължителната следобедна дрямка да говорят за забранени книги и секс. Което от своя страна показва, че по-свободните времена идват настойчиво, въпреки негодуванието на Църквата и нейните поддръжници. 

„Не е редно всеки път, когато испанец публикува научна книга, ако успее да постигне това, да е длъжен да добавя след всяко заключение: „Но не вярвайте в това, защото то противоречи на Светото писание“. Това възпира напредъка.“

Париж кипи и ври от похот, литературни салони и дуели и е изключително любопитно да се надникне в онези особени времена. И не на последно място – къде другаде бихме могли да станем свидетели на автентичния начин, по който преминава едно заседание на Испанската кралска академия? Достоверно е, тъй като самият Реверте е неин член.

 „Добри мъже“ е съзерцателна книга въпреки приключенския ѝ дух. Тук на почит са напоителните разговори и уважителните спорове, в които е отредено място и на двете гледни точки, в случая Ермохенес Молина и Педро Сарате. Донякъде романът отдава почит и благодарност на онези доблестни мъже, които са предизвиквали на дуел невежеството, но от друга е и начин читателят да види какво стои зад труда на един писател, откъде черпи вдъхновение. Колко често ни се оказва подобна чест като читатели? 

След прочита на романа ще се чувствате по-любопитни и жадни за знание. В този смисъл „Добри мъже“ изпълнява своята мисия отлично, защото, ако поне един човек изпита неудържимо желание да размаха шпага срещу невежеството, това вече е победа.

Кои са 5те типа книгомани, които със сигурност познаваш

Защо харесваме Иън Макюън толкова много

Последвай ни в инстаграм за още всекидневно вдъхновение