Литературен петък: „Нощна пеперуда“ от Катя Кету

Който търси истината, често открива много повече…

  • 05.10.2018
  • от Стефани Калчева

“Aз съм дъщеря на Белия бог и няма да ме хванете. Фуча на ски по склона на Нейтотунтури, за да спася живота си, а и този на моето дете. Хрътките джавкат долу в дерето, виковете на преследвачите ми отекват…”

Ето така започва „Нощна пеперуда“ (изд. ICU, превод: Росица Цветанова) от северната кралица на литературата Катя Кету. Ирга е много млада, смела, бременна, уплашена, но въпреки това за нея няма граници, още по-малко между Лапландия и светлото бъдеще в Русия, което ѝ е обещано.

Самото начало е трескаво и напрегнато, но не е нищо на фона на това, което предстои да се случи. Чудя се, ако знаеше към какви препятствия се е забързала с тези ски, дали щеше да се върне обратно и кое е по-малкото зло.

През 1937 г. Ирга е едва на 15, а животът ѝ постепенно ще се разгръща пред нас с пълна сила. Ще я видим в един от най-тежките трудови лагери, ще я срещнем по страниците няма, бременна, изоставена, смазана и насилвана, но с вълшебната способност да запазва разсъдъка си и да оцелява напук на глада, войната и жестоките мъже, които искат да я разкъсат.

Дори и най-изстрадалият човек получава малко любов и подкрепа, а Ирга има щастието да срещне Елна.

В някои аспекти отношенията им са противоречиви, но успяват да споделят огромна част от перипетиите, както и да спасят Андрей, по-гальовно наричан Врабченцето.

И докато действието е остро като нож в лагера „Воркута“, в наши дни също крие тайни, мистерии и злокобни поличби. Верна е в село Лавра, годината е 2015-а, но за обитателите на чудатото селце годините текат по различен начин. Младата жена е има смътното предположение, че баща ѝ е починал при необикновени обстоятелства,  същият този човек, намерен мъртъв с пеперуда в устата, а пеперудите ще установите колко са важни в хода на четенето, неслучайно им е отделено специално място на разкошната корица.

„Важно е да се помни. Паметта лекува раните.“ Паметта не лекува нищо. Ако изобщо нещо сме знаели в Марийската република от незапомнени времена, то трябва да се забрави. Старите рани не бива да се отварят, точно както не бива да се докосват и масовите гробове, ония покойници вече не се канят на празненства, тях ги молим да си стоят, където са.

Трудно е да се определи жанрът на „Нощна пеперуда“ – „стилът на Катя Кету съчетава традицията на северната гротеска с магически реализъм, мистерия и древен фолклор и превръща „Нощна пеперуда“ в интригуваща амалгама от жанрове: трилър, криминален роман, историческа сага“. На места езикът е направо вулгарен, което в началото сепва, защото читателят просто не е подготвен, постепенно обаче спира да прави впечатление.

Животът е адски суров и последното, за което могат да мислят героите, е дали от устата им излизат красиви и нежни думи.

Романът се чете много бързо, единствено началото прави изключение, но веднага след него историята потича много плавно и увлекателно. Ирга е определено смела и борбена жена, но искам да отбележа колко смели намирам главите за Вова и неговото място в романа. Катя Кету не си поплюва да намесва перото си в политиката и по-конкретно в образа на един от най-влиятелните хора в момента в Русия, а и не само.

Някои от най-тежките книги в крайна сметка оставят в читателя усещането, че човек е много по-силен, отколкото предполага. „Нощна пеперуда“ не прави изключение, тъкмо напротив, тя е приютила в себе си борбени характери, които изумяват с изобретателност, устойчивост и дух. А Катя Кету все по-категорично доказва, че наистина е северната кралица на литературата.

Виж какво четохме миналия петък.