Литературен петък: За онова „Завръщане“, без което нямаме бъдеще

Роман с дълбочина и финес, история за Гана, за корените и несломимия човешки дух

  • 29.06.2018
  • от Стефани Калчева

Има книги, чийто външен вид е толкова красив, че просто искаш да ги притежаваш. Може и да е само първо повърхностно впечатление, но винаги отбелязвам наум, когато някой е работил не само върху съдържанието, но и върху „облеклото“, тоест корицата и оформлението (в случая дело на Моника Писарова, Kontur Creative). „Завръщане“ на Яа Джаси (превод: Елка Виденова, изд. „Orange Books”) няма да ви подведе и в литературно отношение, обаче искам да ви предупредя – историята хваща за гърлото и не щади читателските чувства.

Нека започнем от мястото, където се случва всичко – далечната и непозната за нас Гана, която можем да си представим къде е на картата, но какво друго? Нищо. Затова е и първата зелена точка за Джаси –

тя ни дава историческа информация за племената ашанти и фанти, за търговията с роби и за Англо-Ашантските войни.

На всичкото отгоре отрязъкът от време е впечатляващ – от XVIII век до новото хилядолетие. Двете полусестри Ефия и Еси никога няма да се срещнат и ще живеят коренно различен живот, ще създадат дълго потомство, всяко със своя изумителна съдба, част от общата нишка, която може и да ви обърква от време на време, затова моят съвет е да не пропускате родословното дърво от първата страница. Не знам кой герой ми е любим, защото всеки е толкова различен от другия, без значение дали е под земята, живеещ в безумни нечовешки условия, или в университет, борещ се за образование наравно с белите.

 
 

"Адът бе изграден от спомени, място, където всеки прекрасен миг минаваше през ума и падаше на земята като изгнило манго, съвършено безполезен, безполезно съвършен."

На моменти изпитвах неудобство, че съм бяла, но и си отдъхвах, че никога няма да разбера напълно проблемите на ганайците, на чернокожите като цяло. Търговията с роби не е дело единствено на англичаните, на привилегирования бял човек, племената се надлъгват едно друго, търгуват със свои хора, печелят пари на гърба на страданието в подземията, което е изключително страшно и нехуманно. А после робството се отменя, но какво от това? От една страна, процъфтява незаконната продажба на човешка плът, а от друга, нагласата на белите е същата, тормозът е в друг мащаб. Например

могат да те вкарат в затвора, защото си погледнал надменно бяла жена на улицата, няма да те наемат на работа заради цвета на кожата ти и определено детето ти няма да учи в училище за бели.

Няма да те покани на бала момчето, което харесваш и което също те харесва, защото какво ще кажат хората? Едни окови се сменят с други, а борбата за земя, власт и хора е вечна. Както Сони тъжно отбелязва в една от главите – белият човек не е нужно да те продаде или да те прати в мина, той така и така си те притежава, а на всичкото отгоре се опитва да ти вмени, че вината е единствено твоя.

 
 

Затова, когато учите история, винаги трябва да си задавате следния въпрос: Чия история пропускам? Чий глас е бил потиснат, така че никой не го е чул? И когато си отговорите на този въпрос, трябва да откриете липсващата история. Така ще получите по-ясна, макар и не съвършена картина.

През очите на героите в „Завръщане“ виждаме плантациите на Юга, сегрегацията, въглищните мини, ганайските обичаи и суеверия, мизерията и бунтовете в Харлем, пророческите сънища, религиите, болката от липсата на корени. Ценно е, че всяка глава показва гледната точка на различен герой и така общата картина е много по-пъстра и пълноценна. Обичам книги, в които се проследява животът на големи родове, защото е доловим отпечатъкът на предците, интригуващите повторения в съдбите им, наследството от суеверия и неизкупени грехове. Неслучайно заглавието е „Завръщане“ – никой не може да продължи напред, ако преди това не се е завърнал. 

Ако си настроен авантюристично, разгледай следната ни селекция тук.