Ауч! Кои култови сцени от книги бяха „изрязани” в екранизациите им?

Ето и култови „подробности" от най-известните бестселъри, които киното пропусна

  • 24.05.2018
  • от Веселина Стефанова

Както всяко изкуство, и киното си има своите особености. Често обаче адаптирането на роман към филм се оказва по-сложно от очакваното и оставя феновете разочаровани. Книгата развихря въображението на читателя и нищо не може да се сравнява с тази богата картина.

Но какво става, когато режисьорът е решил, че няма време за дадени сцени и/или герои, които са култови за романа?

Недоволството е гарантирано, когато ключов откъс отива „на вятъра”. Ето няколко подобни случая, които оставят лошо усещане на излизане от киносалона и потвърждават правилото „Книгата е по-добра от филма!”.

Том Бомбадил липсва в „Задругата на пръстена”

Макар Толкин да е създал този добряк с цел да помогне на Фродо, Сам, Мери и Пипин, като ги спасява от опасност в Средната земя, той съвсем е „изрязан” в адаптацията на Питър Джаксън. Горско хипи с кристално сини очи изпод гъсти вежди, Том Бомбадил е майстор на римите и на сладките приказки. Силата му се крие и в това, че дори отказва да сложи предложения от Фродо пръстен. Как е възможно да бъде толкова пренебрегнат от екрана?

„Том се разсмя отново, подхвърли Пръстена нагоре — и той изчезна сред ярък блясък. Фродо нададе вик… и Том усмихнат се наведе, за да му го върне.” (превод Любомир Николов)

Пийта губи крак в „Игрите на глада”

Докато участва в Игрите на глада, Пийта ранява крака си както в книгата, така и във филма. Само дето в романа на Сюзан Колинс той направо губи крака си, като една от култовите сцени е отхапването му от мутантите, докато Катрин не го спасява. След което Капитола му осигурява лъскавка протеза, която е ключов фактор при участието му във вторите Игри на глада (романа „Възпламеняване”). Докато във филма някак магически кракът му си е цял-целеничък. Точно по холивудски.

„Пийта заплита изкуствения си крак в лианите и преди да успея да го задържа, пада напред.” (превод Деница Райкова)

СМРАД липсва във филмите за Хари Потър

Сдружението на магьосниците за равноправие и авторитет на духчетата (СМРАД), което Хърмаяни основава в книгите на Джоан Роулинг, напълно липсва във филмите. Не че е единственото нещо, което е „изрязано” на екран, но това е ключов момент за отношенията между Хърмаяни и Рон. А и за политическата активност на мъгълката. В книгата Рон се издига в очите на мис Грейнджър точно защото се доказва като грижовен млад магьосник, който мисли за пролетариата в света на Хогуортс. А във филма какво? Първата им целувка е защото… са изплашени?! Голям фал за филма, голям!

„— Домашните духчета, всички те сигурно са долу в кухнята, нали?

— Предлагаш да ги включим в сражението ли? — рече Хари.

— А, не — угрижено възрази Рон. — Предлагам да им кажем да се изнесат оттам. Не искаме още Добиевци, нали? Не можем да им заповядаме да умрат за нас…

Екна трясък: базилисковите зъби западаха от ръцете на Хърмаяни. Тя изтича при Рон и обви ръце около врата му, после горещо го целуна по устните. Рон хвърли зъбите и метлата, които държеше, и откликна с такова въодушевление, че вдигна Хърмаяни във въздуха.” („Хари Потър и даровете на смъртта”, превод Емилия Масларова)

Целият край в „Златният компас”

Екранизацията по поредицата „Тъмните му материи” на Филип Пулман се случи само за първата част и така „Златният компас” остана с липсващ край. Една вселена, която има толкова много да покаже, а бе незаслужено пренебрегната. Не се видяха култови сцени като смъртта на Роджър, както и преминаването на Лира и Пан през друго измерение. Единствената утеха може да бъде готвеният сериал по великия фентъзи епос.

Писмото с цитата на Шекспир във „Вината в нашите звезди”

В книгата на Джон Грийн ключов момент е писмото на обичания от Хейзъл писател Питър ван Хутен. Докато е в Интензивното, тя прочита именно онзи цитат, който дава име на романа , че и на филма по романа. Освен това именно това писмо подтиква Хейзъл да се съгласи на пътуването до Амстердам, където с Огъстъс преживяват едни от най-романтичните си моменти. Жалко за режисьора, че е решил да мине не само без това писмо, а дори и без някои от роднините на Огъстъс, които толкова го подкрепят в книгата.

„Уважаеми господин Уотърс,

След като получих електронното Ви писмо от 14 април, останах дълбоко впечатлен от Шекспировата заплетеност на Вашата трагедия. Всеки в тази история има своята непоклатима хамартия: нейната, че е толкова болна; а Вашата, че сте толкова здрав. Но само да беше тя по-добре или Вие по-зле, тогава звездите нямаше да са така ужасно неблагосклонни, но нали това е в природата на звездите, а колкото до Шекспир, той никога не е грешал повече от мига, в който е накарал Касий да отбележи: «Не е в нашите звезди вината, драги Бруте, а в нас самите». Лесно е да се каже, когато си римски благородник (или пък Шекспир!), ала сред нашите звезди грешките не са оскъдни.” (превод Анна Стоева)

Още книжни класации и коментари виж тук, а за литературен петък - мястото е тук