Литературен петък: Хемингуей, старецът, морето и смъртта

„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“

  • 11.05.2018
  • от Александра А.

Ърнест Хемингуей е творец, чийто живот на хартия изглежда съвършено вълнуващ и любопитен. Ражда се в семейство на лекар (самоубиец), но разочарова родителите си с избора на “несериозна” професия. Репортер. Познато е и днес, нали? Все не сме достатъчно сериозни и успели за родителите си. По каквато и пътека да тръгнем, винаги ще има въпроси. Хемингуей не се трогва и дори избягва на фронта.

Животът на писателя с всеки изминал ден все повече и повече заприличва на “безкраен празник”. Биографията му включва

безброй военни приключения, любовни завоевания, спорт, корида, сафари, алкохол, радост до границите на безпаметността.

Редом с цялото привидно щастие, което се разтича по вените, Ърнест бележи и огромни успехи на литературния фронт. Текстовете му са преведени на почти всички езици и получава Нобелова награда. Влюбен е в Куба, близък е с Кастро, обожава да ловува и не спира да танцува провлачено с алкохолната забрава. Разбира се, в цялата картинка има и скришни мрачни елементи.

Чашките са само измамен спасителен пояс.

В момент на творческо безплодие, десетилетие преди да напише “Старецът и морето”, Хемингуей започва да чува гласове, кръвното му налягане прогресивно се увеличава, а тялото му започва да линее под тежестта на цирозата. В залеза на своя живот създателят на “За кого бие камбаната”, “Безкраен празник” и “Сбогом на оръжията” развива натрапчиво усещане за непрестанна параноя. Тревожността и депресията се засилват и по всичко личи, че ранният “радостен” живот нанася бавно и мъчително щетите си върху тялото. Вече нито една глътка не е в състояние да помогне. Дори и женските ласки не допринасят за появата на - макар и имагинерно - щастие.

Един от персонажите на Хемингуей казва:“Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени”. Едва ли има писател на този свят, който рано или късно да не е стигнал до извода, че

пред мощта на екзистенциалната криза всички сме равни.

Но няма на кого да се сърдим. Бащата на психоанализата Фройд твърди, че задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света. Единственото, което остава,е примирението или лудешкото бягане.

„Ако изпитваш безпокойство по малко всеки ден – ще изгубиш сума ти години. Ако нещо не върви, както трябва, поправи го, ако можеш. Но се научи да не се безпокоиш. Безпокойството с нищо няма да ти помогне.“

Хемингуей се надпреварва с живота и не спира да ловува тъгите си. Тича и се спъва в собствените си разочарования, опитва се да се изправи и да продължи да се клатушка. Старае се да отстреля всяка криза и да пръсне черепа на всяка параноя. В текстовете си нерядко спасява героите си. В тях открива алтернативния финал на своето собствено съществуване. Клетият Сантяго в “Старецът и морето” се завръща благополучно, макар и на ръба на силите си, изтощен, уморен и безсилен. В последните страници заспива и потъва в сън за африканския плаж и лъвовете. Ако в романа говорим за човек, който е по-готов да умре, отколкото да се откаже, то в реалния живот Хемингуей е по-готов да умре, отколкото да продължи. Безконечен кръг. Който все води до смърт. На 2 юли 1961 г. Ърнест Хемингуей слага край на живота си, подобно на баща си и други свои роднини, като се самоубива с ловджийската си пушка и отива завинаги на африканския плаж при лъвовете.

Ето какво четохме миналия петък и какво е общото между Рахнев, Секулов и Дюрас.