Литературен петък: Книгите, които ни учат на толерантност

Най-ценната литература е тази, която ни доближава до различните от нас

  • 09.03.2018
  • от Стефани Калчева

Книгите формират характери, променят мирогледа, развиват способността да изпитваш емпатия и да се поставяш на мястото на другия, дори да нямате допирни точки. И ето как след всяка една страница толерантността в теб се подхранва, докато не стане достатъчно голяма, зряла и пълнолетна, за да помага на другите, които не са я развили, да разберат защо е толкова важна.

  

И понеже все пак има значение точно какви книги избираш, днес ще ти разкажа за моите лични фаворити.

Толерантност към бежанци

„Другата ръка“ (изд. ICU) е първото, което ми изниква автоматично в ума, дори няколко цитата така ме жегнаха, че ми се запечатаха за цял живот. Крис Клийв ни разказва две истории, които се преплитат, първата е на Сара и Андрю, живеещи в Англия, преживявайки криза като двойка и поотделно. Неговото самоубийство и екскурзия от миналото им ни помага да стигнем до Пчеличка (ще разберете защо се казва така), 16-годишно момиче от Нигерия, което има доста по-сериозни проблеми от тези на хората в Англия. Много интересни са и двете истории, но съдбата на Пчеличка и нейните близки ни представя през какви жестоки предизвикателства преминават бежанците и колко им коства бягството. Въпреки загубата и ужаса романът дава някаква надежда, желание за борба и вяра, че все някога дори и най-големите изпитания ще приключат: „Луната може да се скрие за дълго, но все един ден ще се покаже пак“. Човешка книга за проблеми, които са доста актуални и в момента.

Толерантност към хората с различна сексуалност

Вече не е модерно да си хомофоб, честно. Цялата истерия с третия пол е просто нелепа, но междувременно се появяват все повече и повече книги, които засягат този въпрос, и благодарение на главните герои можем да осъзнаем колко упреци и подигравки срещат не само от непознати, но и от близките си хора. Наскоро писах за „Прелест“ (изд. „Колибри“) на Маргарет Мацантини, но най-големият ми фаворит безспорно е „В един човек“ (изд. „Обсидиан“) на Джон Ървинг, когото сравняват с Флобер и Балзак.

В американската провинция е пълно с предразсъдъци и неразбиране към хомосексуални, бисексуални и, разбира се, транссексуални. Ако все пак някой приема първите, то последните са обект на присмех почти навсякъде.

Доста провокативен роман, който няма намерение да си мери езика заради табутата, а главният герой Били Абът зашлевява консервативното общество толкова силно, колкото заслужава.

По принцип Джон Ървинг е велик и всички негови романи са гениални, препоръчвам.

Толерантност към различните

Няма нужда някой да е бежанец или гей (пък да не говорим и двете едновременно!), за да сме нетолерантни към него, за съжаление въпросът не се изчерпва толкова бързо. „За мишките и хората“ (изд. „Колибри“) е чудесна повест, която, ако сте пропуснали, задължително трябва да прочетете. Става дума за Джордж и Лени, селскостопански работници, които търсят работа в различни ферми по време на Голямата депресия, като междувременно Джордж се грижи Лени да не се забърква в нещо, тъй като има умственото развитие на дете и силата на голям мъж. Успява да нарани хора и животни просто защото ги обича и не знае кога и как да спре, но истинското му неразбиране и объркване е затрогващо, а за читателя повдига много въпроси – как живеят умствено изостаналите хора, какво се върти в главата им, как и дали могат да бъдат интегрирани в обществото. Няма как да не спомена и „Врява и безумство“ на любимия Фокнър и неговия 33-годишен Бенджи. Изключително тежка книга, която слагам в категорията шедьоври.

Няма нужда да приемаш всички, но е хубаво поне да не ги съдиш...

Ето и нещо от Маргарет Мацантини.