Топ 5 литературни ястия, които провалят всяка диета

Определени пасажи от световните романи могат също да погъделичкат апетита

  • 04.03.2018
  • от Веселина Стефанова

В седмицата, в която от малкия екран се надпреварват едно след друго кулинарни риалитита в битка за зрителския интерес, няма начин да не се възхитим на готварското изкуство. Но определени пасажи от световните романи могат също да погъделичкат апетита. Много класически и съвременни писатели са и изявени гастрономи и това си личи най-ясно от техните романи. 

Подсигури се с пълен стомах, защото от тези отличителни художествени ястия могат сериозно да ти „потекат лигите”, а както знаем, въображението е най-големият стимулатор.

Не ти трябва готварска книга, когато в любимите романи изобилства от пълни трапези. 

Ето някои от онези литературни ястия, които провалят всяка диета:

Херман Мелвил и неговата рибена плакия, „Моби Дик”

Мелвил изпада в истински възторг от рибената плакия и дори ѝ посвещава цяла глава в епичното приключение по преследването на белия кит Моби Дик. Благодарим ти, г-н Мелвил, за точната рецепта!

„Когато димящата рибена плакия бе най-после донесена, цялата тайна получи приятно изяснение. Чуйте, мили приятели! Тя беше приготвена от дребни сочни миди, едва ли по-големи от лешник, размесени със счукан моряшки сухар и ситно нарязано солено свинско; всичко обилно полято с масло и подправено със сол и пипер.” превод Невяна Розева

Джеймс Джойс и неговите овнешки бъбречета, “Одисей”

Роман в жанра „поток на съзнанието” лесно може да бъде възприет като лафстайл гид. Един ден от живота на главния герой Леополд Блум е описан в няколкостотин страници и бързо става емблематичен. И до ден-днешен на 16 юни в Дъблин и по света хората повтарят ежедневието на Блум и ядат бъбречета на скара в чест на великия писател.

„Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешните органи на зверове и птици. Обичаше гъста супа от пилешки дреболии, воденички с вкус на орех, пълнени печени сърца, дроб на филии, изпържен с галета, пържен хайвер от треска. Но най-много обичаше овнешки бъбречета на скара, които гъделичкаха небцето му с острата миризма на урина.” превод Иглика Василева

Александър Дюма и трапезата на отмъщението в „Граф Монте Кристо”

След като Едмон Дантес е обвинен несправедливо и хвърлен в затвора на замъка Иф, той успява да избяга, да намери митично богатство и да предприеме пъкления план на добре обмислено отмъщение. Завръща се под името граф Монте Кристо и започва своята мъст не с какво да е, а с изискани ястия.

Той кани своите врагове на пищно празненство с пребогата трапеза, която включва дори риби от двата края на света.

„Всички плодове, събрани от четирите краища на света в европейския рог на изобилието, бяха струпани на пирамиди в китайски вази и японски чинии. Редки птици с лъскава перушина, чудовищни риби, положени върху сребърни вълни, всички видове вина на архипелага, Мала Азия и нос Добра надежда в стъкла с чудновата форма, чиято външност подсилваше сладостта на напитките, се редуваха като поднасяните пред Апиций и гостите му, пред очите на тия парижани, които приемаха, че човек може да похарчи хиляда луидора за една вечеря, но само ако — като Клеопатра — се храни с бисери, или ако — като Лоренцо Медичи — пие разтопено злато.” превод Невяна Розева

Джоан Роулинг, престани с тези лакомства!, книгите за Хари Потър

Да четеш за „Хари Потър” на гладен стомах никак не е за препоръчване, защото между битките с мъгъли и магьосници постоянно се описват разни вкусотии. Дори най-обикновените ястия на Моли Уизли като овчарски пай или сандвичи, както и любимите на Дъмбълдор шербетови лимончета звучат примамливо, а какво остава за бленуваните „Всякаквовкусови бобчета на Бърти Бот”, шоколадовите жаби и…преглът!...празничните пиршества в „Хогуортс”. Макар последните да са приготвяни с робския труд на домашните духчета…

„Хари остана със зинала уста. Подносите пред него сега бяха отрупани с ястия. Никога не беше виждал на една маса толкова много неща, които обичаше да яде: печено телешко, печено пиле, свински пържоли и агнешки флейки, печени и пържени картофи, йоркширски пудинг, грах, моркови, сос, кетчуп и — по някаква странна причина — ментови бонбони.” „Хари Потър и философският камък”, превод Теодора Джебарова

Херман Кох и злополучните ястия във „Вечерята”

Истинска семейна драма се завихря над петстепенното меню в изискан ресторант. Херман Кох подправя луксозните ястия с голяма доза ирония и критика към лицемерните обществени нагласи, като чертае огромната пропаст между богати и бедни, между родители и деца, между съпрузи и дори между братя.

„– Къпините са от собствената ни градина – отбеляза управителят. – Парфето е приготвено от домашен шоколад, а това са филирани бадеми, смесени с настъргани орехи. 

Кутрето му сочеше към някаква неравност в кафявия сос, който по мое мнение се бе получил твърде рядък – във всеки случай по-рядък от онова, което се разбира под „парфе“ – и който си бе проправил път между къпините към дъното на купичката.”  превод Мария Енчева

Още книжни класации и коментари виж тук

Ето и няколко кратки книги с дълбок смисъл, които да прочетеш.