Литературен петък: 3 кратки книги с много смисъл

Ако ти се чете нещо за един следобед, имаме какво да ти предложим

  • 23.02.2018
  • от Стефани Калчева

Обичам дебели книги, няма да ви лъжа, затова започвам веднага с признание. От друга страна обаче, понякога ми се иска да прочета роман от кора до кора за няколко часа и затова мислено започнах да си правя списък на любими кратки четива, които могат да се изгълтат за едно пътуване с влак или на следобеден самотен чай в заведение. 

„Добър ден, тъга“ – Франсоаз Саган

С излизането на книгата веднага се разразява скандал – все пак Саган е едва на 19, а момиче да пише толкова цинично и свободно, си е било възмутително дори и за модерна Франция, говорим за средата на миналия век. В главната роля виждаме Сесил, 17-годишно красиво фриволно момиче, което се радва на пороците заедно с баща си, неустоимия за жените Раймон.

Тяхното лекомислие и съпротивление срещу всичко, което не включва алкохол, цигари, флирт и море, ги прави доста чудновата двойка.

Те си говорят за секс и връзки, опияняват се от свободата и лукса, чувстват се млади и недостижими, докато не се появява Ан, която презира неспособността им да поемат отговорност. Изведнъж безоблачните лазурни дни се изпълват с напрежение и пъклени планове, а както знаете, едно младо момиче може да постигне всичко, което си науми, само ѝ посегнете към бохемския начин на живот и сте дотук. Доста неща се случват за някакви си 110  страници, а романът се чете буквално за един следобед.

“Остенде 1936, лятото на едно приятелство” - Фолкер Вайдерман

В  белгийския курорт Остенде са отседнали някои от най-значимите  имена на немскоезичната литература малко преди избухването на Втората световна война. Докато новините от света заявяват, че предстои нещо огромно откъм мащаб на разруха, лятото на 1936-а се прави, че не забелязва. Тук са Стефан Цвайг, Йозеф Рот, Кристиане Граутхоф, Ернст Толер (който винаги носи в куфара си въже като гаранция, че може да сложи края, когато прецени за удачно), Ирмгард Койн и още няколко любопитни имена, но научаваме немалко и за неприсъстващите като например Ромен Ролан. В цялата книга няма нито един диалог, но разказът е интригуващ, изтънчен, не пропуска и неудобните моменти, свързани с любовници, алкохолизъм, фашизъм и антисемитизъм.

Светът се руши, издателствата поемат все по-малко рискове с книгите на някои от любимите ни писатели.

Езикът е пестелив, но достатъчно добре ни представя странното приятелство между Цвайг и Рот – първият, настроен закрилнически, спокоен от буржоазното си потекло и финанси, и вторият, който прекалява с алкохола и отчаянието на бедния евреин от крайните квартали. Много е хубаво това лято в Остенде въпреки надвисналите беди, то е почти като сън, към който всеки от участвалите ще се връща след време, а ние постепенно ще станем свидетели на техния жесток край. 176 страници интелектуално удоволствие и потъване в друга епоха.

Ромен Гари 

Ромен Гари е велик, заклевам се! Умишлено не посочвам само една негова книга, това би било твърде ограничаващо и несправедливо. Ще започна с „Животът пред теб“ (192 страници) – Момо е нашият малък герой, който веднага ще ти стане симпатичен. Той живее в дом за изоставени деца на проститутки, разчита единствено на доста шантавата мадам Роза, която съвсем губи разсъдъка си. Звучи тъжно, но Гари е успял да направи трагедията смешна, и то докато отправя критики към жестокостта на капитализма. Ако искате пък да бъдете пометени изцяло и нито една дума да не ви развесели, препоръчвам с две ръце „Сияние на жена“ (има и филм с Роми Шнайдер от 1979-а). Оттук е и мисълта, че не е вярно, че човек не може да живее без любов, напротив – може. И това е най-гадното.  В 120-те страници се запознаваме с две опустошени души, събрани от трагедиите си – Яник и Мишел. Няма бурен сюжет, но миналото на тези двамата е напълно достатъчно, за да ви стисне за гърлото. „Лиричните клоуни“ и „Птиците идват да умрат в Перу“ са по 200 и няколко страници и ще ги препоръчвам, докато не се уверя, че всички хора на света са ги прочели минимум по веднъж.

Понеже не искам да си противореча, като напиша ферман за кратки книги, ще спомена за финал набързо няколко имена – „Собствена стая“ на Улф, „За мишките и хората“ на Стайнбек, всички книги на Амели Нотомб, „Сватбено пътешествие“ на Модиано, „Кучешко сърце“ на Булгаков, „Закуска в Тифани“ на Капоти, Херман Хесе, разкази, новели, поезия… малко страници с много смисъл за няколко часа.

Ето какво четохме миналия петък.