Sink or Swim - подводен балет в борба срещу депресията

За чувството на безтегловност, когато потъваш във водата или в отчаянието си

  • 18.02.2018
  • от Ирен Петрова

Спомни си усещането, когато потапяш глава под водата и налягането сякаш те смазва. Когато дъното изчезва под краката ти и започваш да риташ с всички сили нагоре - към онзи единствен лъч светлина, който бавно се смалява пред очите ти. Паниката, отчаянието, завладяло цялото ти същество за миг, тишината, която обгръща всичко наоколо и няма на кого да се опреш, за да получиш онзи малък тласък, способен да те изкара на повърхността. Тялото ти натежава от мокрите дрехи, а всяко движение става непосилно за уморените мускули. Бавно се предаваш на живота и го оставяш да те носи по теченията си като дърво без корен. Чувството да се давиш в отчаянието си, да потъваш в депресия, породена от самия теб.

Това е идеята на режисьора Луис-Джак и хореографа Шарлот Едмондс, която пресъздават с филма Sink or Swim.

Усещането на удавника, когато знае, че това е краят, сравнявайки го с депресията в нейната клинична форма. Вдъхновението си черпят от картината на Ян Къмберланд, носеща същото заглавие и рисувана с маслени бои. В нея художникът е изобразил мъж на средна възраст, облечен в костюм, бяла риза и вратовръзка, решен да приключи с живота си във ваната - пълна с вода, както тялото му - с отчаяние. Филмът е продукция на Кралската опера в Лондон и има за цел да създаде дискусии по темата с депресията, която неусетно поразява хората масово, без да осъзнават, че това е болестно състояние, в което бавно потъват и губят почва под краката си. Картината стряска с директността си - как един очевидно преуспял мъж, облечен добре, имащ всичко необходимо за добър стандарт на живот, се е предал просто така. Какви са причините? Какво ни кара да се задушаваме в този свят и да желаем да избягаме от него? И бягайки от него, къде стигаме?

Хореографията на Шарлот Едмондс е направена така, че отлично да изобразява усещането на удавника и на човека в депресия. Борбата за живот в последните мигове, борбата със самия себе си, с вътрешния конфликт, който те поглъща, трудността да държиш главата си на повърхността и да дишаш, когато нямаш повече желание да го правиш. Участие във филма взима солистката на Кралския балет - Франческа Хейлърд. Заснет в специално за целта студио, филмът използва водата по един нов начин, превръщайки я в несъзнавано пространство, в което балерината се лута сама и изгубена. На фона на изключителната музика на Мат Дънкли, която засилва чувството на безпомощност и ни кара да изпадаме в безтегловност, Франческа се потапя в един друг свят, подобен на вътрешния, онзи отвъд съзнанието. Там всяка фибра на тялото диша по друг начин. Първо идва примирението, тялото плува свободно.

А после очите се отварят, съзнават деструктивната сила на отчаянието, ужаса на това, че си сам със своите комплекси и никой не може да те разбере.

Тогава се оставяш на тялото, на движенията, които идват сами и отвътре. Бориш се с мокрите дрехи, със света отвътре и отвън, водните струйки те блъскат и плуваш без посока, размахваш крака и ръце и дори да не виждаш смисъл в нищо, изборът е само един - или плуваш, или потъваш.

Когато си млад и още не познаваш живота, лесно се отчайваш, лесно губиш пътя си. Но знаейки, че някой те разбира и че също изпада в подобни състояния, не си толкова сам. Този филм прави видим психологическия конфликт на човека в депресия - нещо, за което не се говори достатъчно и не му се обръща внимание. Той прави мост между хората, вниква в личността и картинно ни показва кога сме взели погрешното решение. Филмът сякаш говори лично на всеки със своята интимност на случването и те обръща навътре - към самия теб, където се намира решението на всеки проблем.

А ето и 5 сериала, които да не пропуснеш този месец.