Романът на Йордан Радичков „Прашка“ и НЕпозитивният герой на социализма

" Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа."

  • 31.01.2018
  • от Дани Радичков

Един ден порой наводнява село Долна Мъка. На следващата сутрин младото момче Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“.

Макар дневникът да съдържа предупреждение,  вече повече от 40 години читателите затаяват дъх и продължават да разлистват „тетрадката“ на Левачко, разказана и написана от перото на Йордан Радичков в неговия втори роман „Прашка“. 
 

Пренебрегван от критиката преди 1989 година, често недолюбван и неразбиран, романът обаче продължава своя живот през годините. 

През 1993 година „Прашка“-та на Йордан Радичков е извадена от прашните лавици на историята от ръцете на театралния режисьор Иван Добчев, за да заживее своя нов живот на сцената на „Сфумато“. 

Сега книгата се появява с новото си издание и прекрасната нова корица на художника Ива Димитрова. „Прашка“ ще бъде представена именно от професор Добчев на 31 януари от 19 часа в Дом на киното. След краткото представяне посетителите ще могат да видят единствения документален филм за Радичков „Черказки хроники“.  В него Радичков говори непринудено за театъра, киното, литература, народните вярвания и народната психология. 

„Прашка“ заема особено място в историята на българската литература. В периода, когато романът се появява, на дневен ред са големите позитивни герои на социалистическото време в България. Именно по това време Йордан Радичков решава да разкаже една сякаш истинска история за нерадостния живот на едно подрастващо момче в немотията на българското село. 

Запознатият с живота на Радичков читател ще се изкуши да прави паралели между лирическия герой и автора. Нима не можем да намерим нищо общо между Левачко – самотно момче от малко бедно българско село, което започва да пише, и първите стъпки в живота на Радичков? 

Настоящото издание съдържа и послеслов от автора, написан през 1994 година. Ето и малка част от него:

„С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки "Прашка" преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!". Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа.

Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им! 

Книгата "Прашка" излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителният герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете! 

Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете? 

Мигар сега не я изяждат!“

Представянето на „Прашка“ ще се състои на 31 януари от 19 часа в Дом на киното. Билетите за прожекцията на документалния филм „Черказки хроники“ са на цена от пет лева и вече могат да бъдат намерени на касата на киното. Самото представяне ще бъде преди прожекцията.  

Ето какво ти препоръчваме да прочетеш.