Има ли смисъл от новия Полански?

Черен хумор, съспенс и сюрреализъм.

  • 02.02.2018
  • от Александра А.

На 2 февруари в кината тръгва “По действителен случай” - новият филм на Роман Полански, който беше показан у нас в рамките на третото издание на кино-литературния фестивал CineLibri. Ако си пропуснал и не си успял да изгледаш екранизацията на едноименния роман на Делфин дьо Виган, сега е моментът. От 2 февруари се оглеждай в кината!


В последния си филм Полански събира на големия екран любимата на всички ни Ева Грийн, както и талантливата Еманюел Сение (съпругата на Полански).

Филмът е екранизация на роман и много хора останаха недоволни от него… всъщност говорим за бавен и плавен филм. Такъв, който би могъл да те изнерви и подразни. Френско кино, какво да го правиш.

Основният проблем в сюжета е свързан със самоличността на писателя и страха от белия лист.

Историята се движи между фикцията и реалността и създава персонажи, които до последно не знаеш дали са плод на нечие въображение или не.

В този филм Полански си позволява да унижи съпругата си, поставяйки я в образ на не особено поддържана писателка с раздърпани пуловери, сенки под очите и мазна коса. Челото й е нагънато от тежестта на всички терзания, заклещили се в ума й, и когато страхът от празната страница е най-силен и водещ... се появява младата, красивата, талантливата и заредената с енергия Ева Грийн. Новото познанство сякаш освежава писателката и й придава известна лекота и творчески заряд.

Сниман изключително красиво, сякаш като от учебник по режисура, филмът би могъл да подразни с това, че на моменти историята не е толкова непредвидима, колкото би ни се искало, но в крайна сметка зад екрана се крие сюжет, а зад него и книга…

Напомнящ на “Мизъри” на Стивън Кинг, “По действителен случай” очарова с елегантността и красотата на кадрите си, напряга с тягата и протяжността си и успява да вълнува със сюжет. Майсторски психологически трилър, който ще промени нюансите в ума ти.

От новия Полански има смисъл. Такъв, какъвто е. Излишно е да сравняваме стари произведения с нови и да даваме оценки.  Променен е. Различен е. Със сътресенията в личния му живот настъпват и изменения на почерка. Но от него има смисъл и нужда. Защото в крайна сметка не всеки ден светът вижда нещо ново от Полански. А за него има ли нужда да се казва нещо? Ако трябва да звуча христоматийно, ще кажа следното: Роман Полански безспорно е един от най-талантливите съвременни кинорежисьори, известен продуцент и актьор. Нестихващите скандали около личния му живот само потвърждават това.

Филмите му често се сравняват с тези на Алфред Хичкок - заради характерната употреба на черен хумор, съспенс и сюрреализъм.

Полански е виртуоз в жанра „параноичен трилър” и обича да разказва аморални истории за обикновени хора, борещи се с един враждебен и преднамерен свят.

Ако трябва обаче да не говоря христоматийно, ще кажа: Полански е един безкрайно талантлив и луд тип, който знае как да превръща обикновените истории в голямо кино. Поалнски е човек, който пострада от обвиненията в педофилство (купи си “Роман за Полански”. Ще ти махне главата, обещавам ти), но намери начин да излезе от блатото на тъгата, като продължи да прави убийствени филми.

А ето и още един филм, който не трябва да пропускаш.