Литературен петък: „Собствена стая“ на Вирджиния Улф

Удоволствието от андрогенната ерудиция в 176 страници

  • 26.01.2018
  • от Стефани Калчева

От Улф сме научили всички, че ако една жена иска да пише, трябва да има пари и собствена стая. Това прословуто изречение е част от есето „Собствена стая“ (а сега имаме и ново издание, преводът е от Иглика Василева), включващо докладите, изнесени пред Сдружението на творците в женските колежи „Нюнам" и „Гъртън" през 1928 г. Минали са цели 90 години от тогава и човек би си помислил, че проблемите, върху които разсъждава английската писателка, са сянка от миналото, но, уви, доста от тях са все така актуални.


Не си представяйте досадно феминистично четиво, което крещи, че жените са страхотни, а мъжете са техни похитители. Улф е против хваленето на собствения пол само заради принадлежността към него, по-скоро апелира към осъзнаване на андрогенната същност. Тя дори смята за пагубно разсъждаването за пола, докато се пише, защото творческият процес е завършен, когато се бракосъчетаят противоположностите.

Свободата и спокойствието, че имаш време и възможност да се изразиш, за жалост дълги години са били отказвани на жените.

Но как? От една страна, жената не е имала достъп до образование, лични финанси, а цялото й свободно време е било уплътнено от домакински задачи и раждане на поне десет деца. Да приемем все пак, че от грижите за тях успява да открадне безценна минута, да приемем дори, че съпругът й няма нищо против, може би само леко я гледа със снизхождение, докато се опитва да пише поезия или разказ. Само че за какво ще пише тя, лишена от всякакъв житейски опит, най-вълнуващото нещо, което й се е случвало, е да смени покривката или да сготви яхния.  Пътуванията, университетите, всички неща, откриващи нови хоризонти, изискват разрешение. Все пак едва няколко години преди „Собствена стая“ жените получават право да гласуват в Англия.

Патриархалното управление, за което Улф говори с такъв плам, е подплатено с много факти и имена. Дори от примера й с вестник и главния му редактор става ясно, че най-лесно да изградиш авторитет, е като положиш усилие да опишеш природата на половината човечество като по-нисша. Само че най-голямата власт и тогава, и днес са парите, а жена с пари вече не е пасивна фигура, зависима от своя „собственик“ и ако още стои в първата ситуация, е време да вземе нещата в свои ръце, защото напредъкът от последните 200 години е огромен.

Самата Улф разказва, че преди да получи рента и имот в наследство, е пишела за вестници, дори дописки за магарешко шоу, сватби, правила е изкуствени цветя, чела е книги на възрастни дами и е преподавала в детската градина.

Всичко това изтъква като пример, че винаги има начин, ако не си търсим оправдания.

До началото на XIX век обаче усамотението за едно момиче е нещо почти невъзможно. Джобните пари и поощрението да развиеш таланта си са нещо, което днес имаме за даденост (и то не навсякъде по света), но, разсъждава Улф, как би протекъл животът на въображаемата сестра на Шекспир? Нямаше ли всичко наоколо да й крещи – защо ти е да пишеш, какво имаш да кажеш, какво знаеш изобщо? Едно от светилата на Кеймбридж – Мистър Оскар Браунинг, е обичал да казва, че „след като прегледа поредната купчина от изпитни работи, независимо от оценките, които е поставил, у него винаги остава впечатлението, че в интелектуално отношение и най-умната жена стои по-ниско от най-глупавия мъж“.  

Та ето как от искрена добронамереност бащата не позволява на дъщеря си да стане художник, актьор, академик и за това решение той има немалко примери от големи авторитети, които в прав текст казват, че на жените задачата им е да се грижат за домакинството и съпрузите си в замяна на тяхната издръжка.

“Човек не може да застане до картата на света и да каже: Колумб е открил Америка и Колумб е бил жена; нито пък да вземе една ябълка и да заяви: Нютон е открил закона за земното притегляне и Нютон е бил жена; нито да погледне към небето и да каже: над главите ни летят аероплани и аеропланите са изобретени от жена. Тоест на стената не е отбелязана нито една чертичка, която да показва точния ръст на жените. Няма открит дървен метър с подразделенията на инча, с който човек да премери качествата на добрата майка или на преданата дъщеря, или на всеотдайната сестра, нито трудолюбието на домакинята. И досега са малко жените, които са получили научна степен в нашите университети; жената никога не се е пробвала в големите изпитания на големите професии в армията и военноморския флот, в търговията, в политиката, в дипломацията. И досега нейните качества остават некласифицирани.”

Бронте, Джейн Остин и Джордж Елиът не са единствените жени писателки, които споменава Улф, макар и да са най-известните.

Тя изтупва от прахта още няколко значими авторки, но признава, че се интересува и от анонимната жена, от нейното ежедневие, размисли, от вътрешните й борби. И в заключение призовава да „пишете пътеписи и приключенски романи, научни изследвания и дисертации, исторически книги и биографии, литературна критика, философия и техника. И по този начин вие без съмнение ще обогатите литературата.“

Хайде, действайте, имаме пари за печелене и собствени стаи за купуване!

Ето още нещо от Вирджиния Улф.