„Големите малки лъжи”: книгата или сериала?

Напречен, съвсем паралелен разрез на двете

  • 25.01.2018
  • от Веселина Стефанова

Пъзели. Постоянно някой от героите реди пъзели. В романа на Лиан Мориарти и читателят играе пъзел, докато се опитва да сглоби всяка безумно интересна част към останалите. И когато настъпи поредният обрат, който намества част от цялата картинка, оставяш романа настрана и за около десет минути си повтаряш: „Боже мой! Боже мой!”, за да осмислиш случилото се. А такива моменти има доста.

Не се учудвам, че сериалът с Никол Кидман и Рийз Уидърспун грабна толкова много награди, сред които и четири „Еми” и четири Златни глобуса. В рамките само на седем серии режисьорът Жан-Марк Вале успява да щрихова проблемите на главните героини, техните семейства и най-вече техните деца. Но се плъзга по повърхността на дълбочината в романа.

Брилянтната игра на първокласните актьори и убийственият саундтрак обаче успяват да „омилостивят” всеки, прочел романа.


Казвам „омилостивят”, защото неминуемо има много режисьорски своеволия, които липсват в книгата. Лиан Мориарти умело обрисува три силни жени и цялата им вселена – както вътрешна, така и външна. В техните необятни вселени намират място актуални теми, като домашното насилие между съпрузи, агресията между деца в детската градина, увредената психика след изнасилване, правата на жените като цяло (неведнъж се споменават каузите на „Амнести интернешънъл”).

"Някой изобщо познаваше ли наистина детето си? Всяко дете е един малък странник, който непрекъснато се променя, изчезва и отново ти се представя. Нови черти на характера можеха да се появят в рамките на един ден." (превод Калина Лазарова)

Но наред с всичко това австралийската писателка прави и един безмилостен социален разрез на развитите общества – трите главни героини са от различни прослойки – от милионерската съпруга Селест (Никол Кидман), през средната класа на Маделин (Рийз Уидърспун) до самотната майка Джейн (Шайлийн Удли). И някак неусетно тези външни маски падат, когато още от първия учебен ден на децата им тези героини намират утеха една в друга.

Всички искаха да са богати и красиви, но истински богатите и красивите трябваше да се преструват, че са абсолютно същите като останалите. Странен свят.

Ако си мислите обаче, че сюжетът е в духа на „Отчаяни съпруги” и „Сексът и градът”, ще се излъжете. Макар да не липсва фин хумор и ирония, Мориарти бяга от лековатите теми. Тя успява с голямо майсторство да балансира тежката драма така, че да не натоварва, а напротив – да става все по-интересно.
За този ефект допринася и криминалната нишка. Както в книгата, така и в сериала още в началото разбираме, че се води разследване за убийство. Убийство на родител. И това е част от големия пъзел, който трябва да пренаредим, за да стигнем до наистина неочаквания финал.

„Родителите имат упоритата склонност да се съдят взаимно. Не знам защо. Може би защото никой от нас не е съвсем наясно какво точно прави?”

И докато режисьорът вкарва нови герои (или съвсем изрязва други), то в книгата повествованието върви плътно, без излишни редове или преиграване, но с много изненади. Мориарти ни кара да симпатизираме на героите, да ги разбираме въпреки слабостите им, да видим дори един психопат с очите на влюбена жена. И да осъзнаем, че и в лошото има добро, извън клишетата и предразсъдъците.

Човек трябваше да регистрира наличието на злото, да направи малкото, което имаше възможност да направи, а после да затвори съзнанието за него и да насочи мислите си към нови обувки.

А доволният читател и любопитен зрител остава в очакване на втория сезон с участието на Мерил Стрийп.

За още книжни коментари и класации виж тук.