Литературен петък: „Речи против Катилина“ от Амели Нотомб

Онова, от което бягаме, има различни планове за нас

  • 29.12.2017
  • от Стефани Калчева

Ако се чудите откъде ви е познато заглавието на романа на Амели Нотомб „Речи против Катилина“, ще ви улесня с уточнението, че това са четирите речи, които Цицерон държи преди много, ама адски много време. А в едно странно настояще Емил и Жюлиет намират Къщата с главно „К“, където плануват да се потопят в пълна изолация, заслужена награда след пенсионирането за хора, които не държат да бъдат заобиколени от други. Ще разберете защо белгийската писателка е избрала това заглавие, само имайте търпението на Емил.

Разбира се, животът си има отделни планове за нас и рядко желанията ни съвпадат. Освен това Нотомб е майстор на абсурдното и напрегнато случване, неочакваните обрати и шантавите характери. Нашите добри и мили пенсионери са заедно, откакто са на шест години, и са си толкова достатъчни един на друг, че не са искали да имат деца, не искат да имат дори и съседи. Само че в близост до иначе изолираната къща живее Паламед Бернарден, който държи да идва на гости всеки ден между 4 и 6. Още по-чудното е, че той дори не държи на това в пълния смисъл на думата, то не му носи удоволствие, защото абсолютно нищо в неговия изумително празен и скучен живот не е способно да го трогне.

Има хора, които са свикнали с отвращението, то им е втора природа и нещо, което се подразбира. Бернарден изпитва толкова много от него, че трудно от устата му излизат няколко думи, често хиляда тона мълчание лежат между съседите в дългите изнервящи два часа. Атмосферата е толкова добре описана в „Речи против Катилина“, че читателят няма как да остане спокоен и безразличен. Може да не харесате героите, най-вероятно няма да го направите, но ще искате да дочетете книгата докрай и да отпуснете малко жестоката хватка на мълчанието, унижението и погнусата, които ви заливат още в 15:59.

Първоначалното добро посрещане от страна на главните ни герои им изиграва лоша шега и подвига следния въпрос – нужно ли е поради доброто ни възпитание да се измъчваме ден след ден?

Толкова ли са закодирани някои маниери, че минавайки години наред, полягат удобно на основата на лицемерието? Защото Емил беснее пред жена си, но засипва Бернарден с монолози и продължава да му отваря вратата точно в четири. Прибягвайки до съзнателни и ясни, но все пак не напълно искрени прояви на скучни действия, целящи да накарат съседа му да спре да идва на гости, той не показва раздразнение. Съвсем разумно би било още на третия ден да му затръшне вратата под носа и да си спести наближаващата драма, но това не би било нотомбско.

„Но в края на краищата победител бе той. Тук не бе нужно да си интелигентен, нито фин, чувството за хумор не служеше за нищо, ерудицията също. За да победиш, бе важно да си по-тежък, по-неподвижен, по-тягостен, по-неучтив, по-празен.“

В цялата неприятна и абсурдна до повторяемост ситуация човек си казва, че поне по-зле не може да стане, че вече е опознал ада, върху чиято основа е изграден романът „Речи против Катилина“, но точно тогава се случва нещо страшно, а именно появата на госпожа Бернарден. Емил и Жюлиет не бяха подготвени, аз не бях и вие няма да бъдете. Въпреки че по пътя на логиката се очакваше тя да е неприятен персонаж, реалността е по-коварна и силна в намеренията си. Хубавото все пак на тази поява са въпросите, които изникват в напрегнатия въздух – кой е обречен на по-жестоко битие, заслужава ли състрадание и познаваме ли се наистина добре? Защото Емил, макар и в пенсионна възраст, ще осъзнае, че е способен на изненадващи действия.

А и който е чел Нотомб, знае, че финалът винаги добавя неочаквана любопитна щриха.

„Когато ни връхлита циклон, война, несправедливост, любов, болест, съсед, винаги сме сами като новородени сираци.“

„Речи против Катилина“ е роман, който ще ви разчовърка, ще ви погнуси, обърка и изпита нервната ви система. Ще срещнете човек, който никога не е изпитвал удоволствие – нито от красиво черешово дърво, нито от близостта с друго същество. После ще наблюдавате жена му с нейните грозни и объркани звуци и безсмислено съществуване. По средата на цялото това приключение ще сте заклещен между Емил и Жюлиет, но има шанс в някакъв момент сериозно да започнат да ви дразнят. Обаче знаете ли какво? Това е просто повече от чудесно, това е среща на сляпо с непривлекателните черти на живота. Ако успеете да ги понесете, всичко ще бъде наред.

Ето още книги от Амели Нотобм.