„Хавра” – една литературна матрьошка от злато и пластмаса

Магията и контраста в сюжетните линии на Карабашлиев

  • 23.11.2017
  • от Веселина Стефанова

Писателят и издател Захари Карабашлиев прави интересен опит за разностранен роман. „Хавра” има няколко сюжетни линии, като се открояват двеосновни – една съвременна и една историческа. Като матрьошка – отваряш едната кукла и хоп – излиза нещо съвсем друго и неочаквано. Може би неслучайно едно от значенията на думата „хавра” е „бъркотия”. Ето какво имам предвид.

Карабашлиев сякаш се е опитал да зарадва и мъжете, и жените сред читателите. Съвременната нишка на повествованието върви изключително тромаво, но е пълна с мафиоти, престъпления, жажда за мъст и един хаотичен живот. Никола Марков се завръща в България след дълги години в САЩ и болезнен развод. Пристига и заради погребението на баща си и неговата наследствена земя („хавра”), но тук му се случватвсе нови приятелства и случки. Никола се запознава с мистериозни гаджета, но и с една високоинтелигентна пенсионерка на име Вера Стоименова. Именно тя е връзката на Никола с историческия сюжет. Съвременната част от романа, по мое скромно мнение, би могла да бъде значително съкратена, а вероятно животът и мислите на Никола биха били много по-интересни на мъжката част от читателите.

 "Най-важните неща трябва да бъдат споделяни. Трябва да се говори единствено за важните неща. За съкровените неща. А не за битови работи, за това кой какво казал и така нататък. Не трябва да се хабят времето и думите за незначителни събития и теми. Думите са именно това - да ни помагат да преодоляваме болката."

След  първите 100 страници вече идва историческата линия, която ще се хареса доста на дамската аудитория.

В нея се  разказва изключително увлекателно за приключенския живот на военния кореспондент Джон Макгеан – прототип на известния и у нас Джанюариъс Макгахан. Разбираме за любовта му с руската аристократка Вера Елегина в края на XIX век (историческата личност е Варвара Елагина). Признавам, че Карабашлиев има редкия талант да пише както от мъжка, така и от женска гледна точка, и то достоверно. Множество извори, кореспонденция и спомени са помогнали на писателя да обрисува толкова пълнокръвно една велика историческа личност, за която у нас не е писано много. Карабашлиев ни кара да се влюбим в сините игриви очи на Макгеан и да почувстваме трепетите на Вера като наши.

Животът и работата на Макгахан са забележителни и благодаря на Карабашлиев, че ми помогна да науча толкова интересни неща за този славен военен кореспондент. Премеждията му в пустинята край Хива, както и Плевенската епопея са описани така живо и пленително, че няма как да не се влюбиш в Макгеан. С голям плам и точност е представен и „белият генерал” Михаил Скобелев, който успява с цената на хиляди животи да пробие турската обсада на Плевен. С две думи, голяма находка е тази историческа нишка в „Хавра”. Златна историческа матрьошка се крие в пластмасовата матрьошка на съвременния сюжет в романа.

"Дали всичко това е част от някакъв по-голям план, за който ние нищо не подозираме? Дали грешките, които мислим, че правим, не са всъщност най-правилните ходове, които обаче няма как да видим в тяхната цялост? Или пък "грешките" ни са просто ходове, които Бог прави с нас, учейки се да се справя с Вселената? 
Учим ли се ние, хората, от грешките си? Не мисля. Дано поне Бог се учи от тях."

 Изобщо най-добре щеше да бъде този роман да е изцяло исторически, защото атмосферата в имперска Русия, както и вълнуващият живот на Макгахан са предадени така майсторски, че искаш да четеш за тях още и още.

Нещо, което не става последователно, защото постоянно прескачаме в настоящето и в разпадащия се, хаотичен свят на Никола.

"Светът е изплетен от невидими нишки, които ни привързват един към друг, които пришиват нашето сега с нашето минало и това на други като нас и които превръщат всеки един от нас в точица от една всеобща карта на човешкото, една взаимосвързана и едновременно с това взаимоизключваща се топографска карта."

За финал ще отбележа, че многословието невинаги прави добра услуга, но плюсът на дебелите романи е, че имаш доста време да прекараш с героите и за добро или лошо се привързваш към тях. А когато успееш да преживееш пътя на славни исторически личности по толкова пленителен начин, то удовлетворението за читателя е незаменимо.

Още интересни коментари за книги и книжни класации чети тук!