Мартин Скорсезе - един филмов гений на 75

Да празнуваме с него, като си припомним някои от най-добрите му филми и неговите думи:"Целият ми живот е филми и религия. Това е. Нищо друго“.

  • 17.11.2017
  • от Пам Велидис

Мартин Скорсезе е едно от имената, което се е доказало пред филмовите критици и страстни киномани. Известният режисьор и продуцент е роден на 17 ноември 1942 г. във Флашинг, Ню Йорк. Има италианска кръв, заради което е и израснал в квартал, наречен Малката Италия в Манхатън. Скорсезе често споменава, че си спомня квартала "като село в Сицилия". Родителите му се подвизават като актьори на непълно работно време, което едновременно му действа силно мотивиращо, но и демотивиращо по отношение на любовта към киното. От малък страда има тежка астма, което ограничава дейностите му като дете.

Понеже не можел да играе спорт, той прекарвал голяма част от времето си пред телевизора или в киносалоните, където се влюбва в историите и филмовите подвизи на режисьора Майкъл Пауъл. 

Скорсезе е възпитан като благочестив католик и дори е имал идеята да влезе в свещеничеството, преди да вземе решение да се занимава с филмова продукция. Хубавото е, че се е отказал от тази идея и е дал на света шедьоври във всеки жанр на филмовото изкуство, които будят възхищение и се обсъждат горещо десетилетия след излизането им на екран.

След като завършва режисура в Нюйоркския университет през 1966 г., Скорсезе работи за кратко в университета като инструктор по кино. Неговите ученици са Джонатан Каплан и Оливър Стоун например. 

Така работата започва да тече и през 1973 г. Скорсезе режисира "Мръсни улици", първия му филм, който е широко признат за шедьовър. Филмите на Скорсезе не само в този случай са изпълнени с тъмни теми, несимпатични главни герои, религия, мафия, необичайни техники за движение на камерата и съвременна музика.

След това през 70-те и 80-те години на миналия век Скорсезе с по-голяма увереност се насочва към филми, които спомагат за дефинирането на цяло едно поколение чрез киното.  Става въпрос за неговия може би, според мен, най-добър филм и всепризнат Taxi Driver от 1976 г.,  който печели „Златна палма“ на фестивала в Кан и определя статута на Де Ниро като жива филмова легенда. Филм, който има 4 номинации за „Оскар“, милиони печалби, а е заснет с минимален бюджет. Освен това показва бруталната истина за американското общество след Виетнамската война.

От образа на Де Ниро в огледалото произлиза и известната фраза: Are you talkin’ to me?”, която често се използва като заплаха при проява на мъжественост.

Скорсезе и Де Ниро продължават да работят заедно и през 1980 г. в Raging Bull, биографична лента, базирана на живота и кариерата на боксьора Джейк Ламота. Очаквайки да бъде неговият последен игрален филм, Скорсезе решава да обяви, че „търси и намери нова кариера“, но оттегляйки се от мисълта, че ще напусне индустрията завинаги, Скорсезе продължава да прави филми през 80-те години, режисирайки първия си огромен успех в Box-office - "Цветът на парите", през 1986 г.

През 90-те години на миналия век се появяват два от най-важните мафиотски филми на Скорсезе: GoodFellas, филм от 1990 г., базиран върху живота на бившия гангстер Хенри Хил и приятелите му. Разказва се за възхода и падението на подземния свят на хазарта през 70-те години. Въпреки че се шегува, че трябва да направи "друг филм за италианските американци, където не са гангстери", Скорсезе също така вярва, че "няма такова нещо като безсмислено насилие" на екрана. "Дълбоко искате да мислите, че хората наистина са добри - но реалността надделява над това." Може би това е единственият гангстерски филм, който може да се нареди на едно ниво до The Godfather.

С всяко следващо десетилетие Скорсезе продължава да обновява разнообразието и все по-магнетичната сила на темите и гениалното им представяне в продукциите си.

Всеизвестна е и връзката на режисьора с определени актьори, с които желае да работи. След поредицата с Де Ниро започва тази с Леонардо ди Каприо, който е изпълнил някои от най-добрите си главни роли във филми на Скорсезе - "Бандите на Ню Йорк" (2002), The Aviator (2004), The Departed (2006), който се оказва диамантът в короната му и получава четири награди „Оскар“ – за най-добър филм, за най-добра режисура, за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър монтаж, както и наградата „Златен глобус“ за най-добра режисура. След това динамичната двойка продължава с легендарния Shutter Island, разбира се. „Той ме спаси - казва Ди Каприо. "Аз бях начело на пътя да бъда един вид актьор, а той ми помогна да се превърна в нещо по-добро, което исках да бъда." Скорсезе отново работи с Ди Каприо във "Вълкът на Уолстрийт", който печели на иконичния режисьор още една номинация за „Оскар“.

Оказва се, че когато говорим за Скорсезе и филми, просто не може да спрем и дори след краткото им представяне остават още заглавия, които не сме споменали. Режисьорът, който няма напразно създаден филм, заслужава да празнуваме и растем с него и темите, които е разгърнал пред нас.

Ако се интересуваш от българско кино, това определено е за теб.