Литературен петък: „Спомни си, тяло“ на Кавафис

Днес потъваме в гръцка поезия

  • 10.11.2017
  • от Александра А.

Константинос Кавафис е гръцки поет, за когото може и да не си чувал, но на когото трябва да позволиш да нахлуе в тревожния ти ум, оставяйки там, на бюрото една стихосбирка. Ще се изправиш пред себе си. Тялото ти ще се погледне и докосне. Ще си спомни.

Поезията на Кавафис е откровена и нежна. Горчива и казваща точно толкова, колкото трябва да каже. Не обкичва стиховете си с натруфени тюлени панделки и излишества от патос. Не се страхува да отваря вратите на миналото и на необозримото бъдеще. Бори се с неизбежната старост. Взира се дълго в красиви тела, влюбва се, ординерното претворява в красиво и лично...

В остарелите си изхабени тела
стоят на старците душите.
Колко тъжни са, бедните,
и как тежи им живота жалък, който водят.
Как тръпнат да не го загубят и колко го обичат
те, обърканите и противящи се
души, дето стоят – трагикомични –
в остарелите си повехнали кожи.

Дълги години поезията му се сблъсква с тъй добре познатото и днес непризнаване. Отричане. Заклеймяване. Поставяне под съмнение. Къде е тази поетичност, какви са тези стихове?

А тези стихове са дълбоки и раняващи. Честни. Голи. Такива, в които днес на днес не прилича, утре на утре – също. Времето танцува и се гърчи в конвулсиите на безкрайността си.

Поетът е роден в Гърция, но част от живота си прекарва в Англия, където се влюбва в литературата. Именно там изучава изтънчения език и пише едни от най-ранните си творби на английски. Научава се на собствените си вкусове. Оглежда се в себе си и изучава с почуда това, което открива вътре.

В предговора на Хараламби Паницидис, на когото дължим изящния превод на стихосбирката, се натъкваме на думи, които рамкират сякаш цялата поезия на Кавафис: „образите на желанието и мисленето за желанието, образите на тялото и мисленето за тялото, образите на времето и мисленето за времето, поетиката на всекидневието и мисленето за всекидневието, поетиката на историята и философията на историята“.

В красотата тъй дълго се взирах,
че зрението ми е изпълнено с нея.

Очертанията на тялото. Червени устни. Сладострастни крайници.

Коси, сякаш взети от гръцки статуи,
винаги красиви, дори несресани,
и падат леко върху белите чела.
Лица на обичта, когато ги искаше
поезията ми... в нощите на младостта ми,
в нощите ми тайно срещнати...

Константинос Кавафис е гръцки поет, за когото може и да не си чувал.
Чуй!

„Литературен петък“ е рубрика, в която всяка седмица две  запалени по литературата дами ще ни поднасят селекции, анализи и ревюта на книги,които са се прокраднали покрай високите им критерии за литература. В безспорно най-обичания ден, точно преди уикендът да почука на врата, те ще забъркват смесица от най-доброто, което предстои или вече е факт, както и неприкритата си носталгия към класиките. Ако необятното поле от заглавия те обърква и затруднява в избора, тук ще намериш литературни находки – проверени, прочетени и поднесени стегнато, за да улеснят пътя между теб и следващата ти книга.

Припомни си и "Треска за лалета" от миналия петък.