Литературен петък: „Треска за лалета“ – очаквания срещу реалност

Когато се вдига много шум около един роман, трябва да провериш от първо лице дали си заслужава

  • 03.11.2017
  • от Стефани Калчева

„Треска за лалета“ от Дебора Могак е книга, около която се вдигна много шум – толкова, че направиха филм по нея с изумителен актьорски състав. И естествено романът се появи светкавично и на български в превод на Ана Лулчева.

Няма деликатен и добър начин да кажеш, че някоя книга не ти е харесала, затова няма да увъртам и да украсявам излишно – романът не оправда очакванията ми. Какви всъщност бяха те? Впечатлена от трейлъра на филма и самата история като естество и място на случване, си представях красив фин роман, в който под един похлупак са Холандия през 17-и век, безумната треска за лалета, романтична история и неочаквани драматични обрати.

Какво получих? Добих представа за първия регистриран икономически балон, а именно спекулациите с луковици, истерията около лалетата, които тъкмо са се появили в Западна Европа и чиито по-редки видове надхвърлят десеторно доходите на един човек от средната класа. Много бързо обаче балонът се пука, което води до фалити, паника и самоубийства. Въпреки че заглавието на романа го предполага, всъщност информацията за треската с лалета идва почти към края, а всичко, което научих, открих сама в интернет.

Главната ни героиня София е млада жена, омъжена за доста по-възрастния Корнелис, богат мъж, който е поел отговорността да издържа майка й и сестрите й в замяна на брака си с нея. Въпреки че я обича и й се възхищава, той не я възприема като особено умна, по-скоро е пленен от красотата и младостта й и от това, че му вдъхва живот, след като е изгубил собственото си семейство.

В тази отегчителна за София среда, наподобяваща клетка, се появява художникът  Ян ван Лоос, който идва в дома им, за да ги нарисува.

„Корнелис си мисли: „Та тя вече е картина – тук и сега, още преди да е увековечена върху платното“. После е обзет от странно усещане. Съпругата му е изчезнала, нещо е изсмукало душата й и е останала само външната й обвивка, облечена в кобалтовосинята си рокля.“

Сигурно се досещате вече, че между Ян и София ще се роди с гръм и трясък силна любов, макар и малко нелогична. Още след първата им среща той си мисли „това е малко нетипично за нея“, сякаш я познава, а де  факто не е имал шанс да остане за по-дълго насаме с нея. Нелогичните  романтични отношения все пак могат да бъдат обяснени с епохата, в която се случват, но самият стил с насечените си изречения и странен подбор на думи е нещото, което ми пречеше да чета с удоволствие. Горният цитат е един от малкото хубави, на места се чудех дали преводът не е дело на няколко души едновременно, това би обяснило странната смесица от стилове.

Наскоро друг роман, чието действие също се развива в Холандия през 17-и век, ме отблъсна със стила си, така че допускам, че проблемът не е в оригиналните издания, а в превода през английски вместо директно от нидерландски. При всички положения в „Треска за лалета“ впечатление прави смесването на стилистики. Например в еротична сцена между второстепенни герои жената нарича пениса на мъжа „палка“. Някак не мога да си представя точно такъв говор през 17-и век в Холандия. Изобщо в сексуалните разговори, намеци и шеги имаше нелогичен вулгарен речник, който не пасваше на нищо останало и изглеждаше като пришит.

Докато София и Ян се чудят как да се отърват от възрастния Корнелис, прислужницата на София – Мария, си мечтае за нейния живот. Тайно мери дрехите й и се надява любимият й Вилем най-сетне да й предложи брак, да си родят шест бебета и да живеят охолно и спокойно до края на дните си.

Плановете обаче са, за да се провалят, така че много неща се объркват и двете жени по доста странен начин преплитат съдбите си в жестока обща тайна, която умножава потърпевшите с неотложността си.

Предполагам на голям екран някои от красивите, но зле развити моменти в книгата ще си заслужават възхитата, но добрите идеи са унищожени от езика. Не усетих дълбочина, персонажите ми останаха неавтентични, не им повярвах, не изживях нищо с тях, просто чаках и се надявах нещо да се случи, което така и не стана.

Надявам се, че филмовата адаптация по този роман на Дебора Могач ще е по-успешен от изпълнението на книгата, което беше представено на българския пазар, защото положението (ще използвам фраза от английската версия на книгата) е: The fever has broken. 

Ето какво четохме миналия петък.