CineLibri 2017: 8 истории, за които ще разказвате дълго

Дори мечтата стига

  • 10.10.2017
  • от Юлия Петкова

“Всички имаме машини на времето. Някои ни връщат в миналото – казват се спомени. Други ни пренасят в бъдещето – казват се мечти.“ (Думите принадлежат на онзи непоклатим актьор, който изигра Шарл Суан в „Една любов на Суан” и Хъмбърт Хъмбърт в „Лолита”.) Е, киното успява и в двете.

Понякога ни връща в миналото, разнищвайки душите ни докрай. Друг път ни пренася в бъдещето – на раменете на нечия блудна фантазия. Два часа по-късно, когато напускаме киносалона, вече сме малко по-други. Киното също като литературата е магично пътуване из време-пространството. А колкото повече магия има в живота ни… толкова повече магия има в живота ни!

Изкушихме се да направим малък списък с любовни истории, превзели големия екран.

Любовта в тях невинаги е ортодоксална, но (винаги!) приковава вниманието. Най-добре си вземете отпуск в интервала 11 - 22 октомври, докато тече третото издание на „Синелибри”.

Казват, че всичко на този свят е започнало с едно „да”. „Една молекула казала „да” на друга молекула и животът бил роден.” Раду Михайлеану казал „да” на бестселъра на Никол Краус и резултатът е налице. „История на любовта” е химн на живота и изцелителната сила на любовта, но и разказ за болката и невъзможността да приемеш собствената си ранимост. „Тази книга ще разбие сърцето ви и веднага след това ще го слепи, за да затупти отново със силата на любовта”, обещава Кен Калфус. Остава да видим дали ефектът от филма е същият.

Ако киното е живот, от който са изрязани скучните сцени, то киното на Полански е пълно с Живот. След като ни смути с „Касапница” по пиесата на Ясмина Реза, сега скандалният режисьор се завръща с филм по романа „По действителен случай”. Автор на книгата е Делфин дьо Виган, а текстът, с който тя спечели „Рьонодо” и „Гонкур” на гимназистите, е майсторска мистификация. Писателка изживява труден период, след като излиза последната й книга. Причината? Една маниакална нейна почитателка… Еманюел Сение и Ева Грийн са умопомрачителен тандем.

„Изгубеният град Z” е биографична драма, разказана и съпреживяна от Дейвид Гран. И смело претворена на големия екран от режисьора Джеймс Грей. Съвършена сплав от пътепис, биография и детективско разследване, посветено на британския изследовател и археолог Пърси Фосет. Да, това е история по действителен случай, в която главен герой е неизтощимата приключенска страст. (През 1955 г. „Ню Йорк Таймс“ пише, че изчезването на Фосет е предизвикало повече издирвания „от всички онези през вековете, целящи да открият приказната страна Елдорадо“.) Като добавите Чарли Хънам, Робърт Патисън и Сиена Милър, кинопътешествието става задължително.

„Треска за лалета“ е любовна история, пламнала в Амстердам през 1630 г. в разгара на… треската за лалета. Богатият търговец Корнелиус Сандвоорт се жени за далеч по-младата София, която отчаяно копнее за наследник. За съжаление двамата не успяват да се сдобият с дете. Един ден Сандвоорт поръчва на талантливия млад художник Ян ван Лоос да им нарисува портрет. Между София и Ван Лоос се разгаря неудържима страст, чиито последици са повече от интригуващи. Романът на Дебора Могак (изд. „Сиела”) е екранизиран под режисурата на Джъстин Чадуик, сценарият е на Том Стопард, а най-хубавото цвете във филма е Алисия Викандер!

Ако сте поне толкова любознателни, колкото домашната помощничка на Професора в изящния роман на Йоко Огава, няма начин да не се поровите из интернет, за да си припомните тригонометричните функции. Но по-важният урок на тази книга е човечността. Емпатията. Усетът за детайлите, които правят живота ни по-поносим и красив. „Любимата формула на Професора" е сгряваща история за умението да живееш тук и сега, да не отлагаш щастието си. Едноименният филм на Такаши Коидзуми успява да съхрани духа на книгата и да подчертае чара й.

„Никога не забравяйте, че не е от значение как сте живели. Важно е как разказвате историята на живота си на себе си и най-вече на другите. Защо¬то само по този начин е възможно да се открие някакъв смисъл в грешките, болката и смъртта.” Цитатът е от култовия филм на Ферзан Йозпетек „Последният харем”. Италианският писател и режисьор от турски произход има не една и две хитови творби в биографията си. „Истанбул червен” е книга за любовта, за срещите и градовете, които променят живота ни. И филм за смелостта да разказваме историите си.

Защото… когато животът се превърне в история, мракът се преобразява в светлина и тази светлина ти показва пътя.

„Не вярвайте в нищо, което ви казва писател”, предупреждава с намигване Макс, героят на „Завръщане в Монтаук”. Един филм на големия Фолкер Шльондорф, който връща вкуса към съзерцанието. Адаптацията е посветена на швейцарския писател и драматург Макс Фриш и стъпва върху мемоарната творба „Монтаук”, издадена у нас от „Леге Артис”. Макс (Стелан Скарсгард) е в Манхатън за представянето на новата си книга. Автобиографичен романс, чиято героиня Ребека (Нина Хос) работи в Ню Йорк като адвокат. Някога двамата са преживели краткотрайна афера, оставила траен отпечатък. Но дали е възможно да наваксат пропуснатото време?

Сценарият на „Една любов на Суан” е дело на Питър Брук и Жан-Клод Кариер. Във филма участва цяло съзвездие от актьори – Джеръми Айрънс, Ален Делон, Фани Ардан, Орнела Мути. През 1890 г. елегантният и образован Шарл Суан попада в най-висшите кръгове на френското общество в Париж. Влюбва се в красива куртизанка и въпреки предупрежденията на приятелите си й се посвещава изцяло. Всички наоколо са безкрайно любезни, но Суан никога повече няма да бъде един от тях… Филмът е част от кинопанорамата в чест на Фолкер Шльондорф, който е специален гост на „Синелибри”.

Според Макс Фриш рано или късно човек измисля за себе си история, която смята за своя живот. Истината е, че всеки от нас е необятна съвкупност от историите, които разказва. Този шеметен човешки калейдоскоп обхваща и всички онези книги и филми, с които сме се отъждествили. И които преразказваме с любов...

Още кино от програмата на Cinelibri.