Смисленото европейско кино - "Това е само краят на света"

Филм с неоспорима художествена стойност, който ще те замисли

  • 22.06.2017
  • от Бояна Топчийска

В средата на седмицата, съвсем вечерно - в 22:00 часа, едно любимо място ме приюти - Домът на киното. Истината е, че отдавна бях хвърлила око на френския "Това е само краят на света" и общият приятел на всички ни – фейсбук, беше така добър да ми припомни, за което му благодаря, защото филмът си заслужава. Да, това не е лековата и веселяшка история, както си проличава и по заглавието, но пък ми се струва, че някак е близка на широк кръг от хора, защото засяга темата за семейството и отчуждението в него. Също и за свободата да бъдеш себе си единствено извън границите на дома. Случвало ли ви се е да се приберете при семейството си, където не живеете от години, и всички да ви говорят само за себе си, да разказват своите истории, да споделят своите чувства, без истински да се вълнуват какво става във вашия свят. Имам усещането, че това се случи и с главния герой във филма - Луи. След 12-годишно отсъствие той се прибира у дома, за да каже на семейството си една трагична своя тайна.

И точно отчуждението - онази бездна , която поставя времето между хората, е най-голямата пречка.

Интересното е, че филмът е меланхоличен и някои го определят за тежък, но аз лично открих нотка на едно тънко чувство за хумор, което се прокрадва в общуването между героите и някак отморява от сериозността на темата. Сценарият е адаптация по едноименната пиеса на френския драматург Жан Люк Лагарс и всъщност цялото действие се състои в един семеен обяд, а героите във филма са петима. И ето че съвсем семпло, без излишни фльонги, тази история и кинематографичният й еквивалент успяват силно да те развълнуват и да те накарат да се замислиш, което за мен доказва, че успехът на един филм не се състои в техническите му преимущества като специалните ефекти например, а в идеята, заложена в него. Заснет е почти изцяло в близки планове, с много детайли, което като зрител ти дава усещането, че сякаш влизаш във вътрешния свят на героите, прочиташ мислите им и разбираш болките им. Има доста символи, като часовника например, който, ако гледате филма, ще усетите, че сякаш е отделен персонаж и тайничко води действието. Финалът също има символно значение и обобщава цялата идея.

Актьорите са брилянтни, попили са цялата емоционалност на героите си с всичката сложност в характерите им.

Но това не бива да ви учудва, защото са подбрани едни от най-големите френски таланти: Гаспар Улиел, Марийон Котиар, Венсан Касел, Натали Бай и Леа Седу.

Ето и малко светска информация за филма, която подкрепя мнението ми за неоспоримата му художествена стойност: това е шестият пълнометражен филм на режисьора Ксавие Долан, който из кино средите е определен за вундеркинд. Дебютният му филм "Аз убих майка си"(2009) печели две награди на фестивала в Кан, а тогава той е едва на 20 години. Пет години по-късно печели „Златна палма“ с третия си филм - "Мама". Явно човекът се вълнува от темата за семейството. "Това е само краят на света" взе голямата награда на журито в Кан миналата година. Същата година - 2016, взима и наградата за най-добър филм от кинофестивала в Хамбург.

Моят съвет е: ако ви се гледа качествено и смислено европейско кино, следете програмата на Дом на киното за юли и отидете на прожекцията на "Това е само краят на света".

Още 5 филма, подходящи за всеки тип киноманиак