За кинофестивала в Кан с любов

70 години кинофестивал в Кан – живот, по-звезден от филмова лента

  • 18.05.2017
  • от Елица Стойчева

Клишето нарича киното седмото изкуство, за киноманиака обаче то е възможност за пътуване до поне седем паралелни вселени. Ако посещението на театър, балет и опера си остава някак по-интимно, а на моменти дори префърцунено и няколко дози по-елитарно от необходимото, то за хубавото кино изживяване са нужни поне двама или поне един телевизор. Споделено гледане също предлага своя чар.

Статистиката твърди, че колкото по-претъпкан е киносалонът, толкова повече пуканки ще се изпукат и толкова повече целувки ще се раздадат.

Както всяка една област в живота ни, и киноиндустрията става все по-леснодостъпна. Дигиталните услуги до такава степен ни улесняват да влезем във филма, че често дори забравяме, че е време да пуснем финалните надписи и да се поспрем. Кинокритиците често мъмрят кинозаводите за определено овехтелите и някак празни откъм съдържание киноленти, които са фрашкани със специални ефекти. Пазарът обаче е достатъчно голям и вълнуващи HD истории не липсват.

Филми със сюжети, които да искаме не само да съпреживеем, но и да изживеем, ни обещават и организаторите на кинофестивала в Кан. Както всяко красиво нещо, и филмовият фестивал в Кан е плод на жизненонеобходимата и вдъхновяваща конкуренция. През 40-те италианският филмов фестивал във Венеция бил много популярен. Французите много искали да си имат свое алтернативно място за кино и така се ражда идеята за феста в Кан. Типична за този кинофест е нестандартната селекция.

От създаването си  през 1946 до сега фестивалът успява ловко да дриблира между  комерсиалното и бутиковото кино.

Макар организаторите винаги да твърдят, че фестивалът не е политически, и нешлифованото зрителско око може да забележи, че филмите, които се прожектират в Кан, притежават характер и са винаги силно обвързани с политическите процеси, които вълнуват международната общност. Една от лентите, които тази година ще бъде излъчена извън конкурсната програма, но разбуди интереса, е Sea Sorrow на Ванеса Редгрейв, която разказва една история за бежанци.

За 70-годишното издание на фестивала журито ще бъде в състав: испанският режисьор Педро Алмодовар, италианският режисьор Паоло Сорентино, френската актриса и режисьор Аньес Жауи. Традиционно фестивалът в Кан дава възможност на Младия и Стария Холивуд да се срещнат и опознаят. С най-много филми ще се представи всеобщата любимка Никол Кидман. Красавицата участва в The Beguiled, режисиран от София Копола, в The Killing of a Sacred Deer, във фантастичната  комедия How to Talk to Girls at Parties и в един епизод от телевизионната серия на Джейн Кампион Top of the Lake. Джулиан Мур ще се покаже с Wonderstruck, Ева Грийн ще се представи във филма на лошото момче Роман Полански Based on a True Story. Режисьорът надали ще се появи по време на фестивалната програма, тъй като 83-годишният Полански все още е подсъдим по дело за изнасилване в САЩ.

Различното тази година е, че малкият екран влиза в големия.

След като големите кинофестивали в Берлин, Торонто и Венеция направиха място за тв сериалите в програмите си, и фестивалът в Кан също ги покани. По време на 70-ото юбилейно издание ще бъдат излъчени вторият сезон на Top of the Lake: China Girl на Джейн Кемпиън и дългоочакваното продължение на мегахита „Туин Пийкс“ от Дейвид Линч.

Едно от най-любопитните места в киноселото на Кан е „Пазарът на филми“. Когато е създаден през 1960, на сергиите на Le Marché du Film се подвизават около десетина филма. Към днешна дата ситуацията е коренно различна и голяма част от продукциите, които са рекламирани като касови, започват трупането на пачки именно от Кан. Бърза справка показва, че например миналогодишният носител на голямата награда в Кан „Златна палма“, филмът „Аз, Даниел Блейк“, носи на създателите си приличните 12,45 милиона долара.

Почти всяка година на фестивала в Кан участват и български продукции. Освен стандартните за всяко кино състезание призове за най-добър актьор/актриса, най-добри режисьори и сценарии майсторите на киното в Кан са създали и категория „Особен поглед“. Именно тук номинация за тазгодишното издание получи българската лента „Посоки“ на Стефан Командарев. Решаващата дума в журито на „Особен поглед“ тази година ще има Ума Търман, а за нас остава да се надяваме любимката на Тарантино да спре особения си син поглед върху нашите „Посоки“.

Призовата класация в Кан ще стане ясна на 28 май, а дотогава аз ти пожелавам живот, по-хубав от на кино и те черпя с един любим цитат от Тарантино:

„Ако искаш да направиш кино – просто го направи. Не чакай дарения, не чакай идеални условия. Просто го направи.“

С правенето на всяка творба в живота ни  май е същото. Просто го направи.

И така като стана въпрос за пуканки - ето кои 5 сериала да не пропускаш през май.