Любовта е нож, роза и затвор в света на Амели Нотомб

„Живак“ – история за жестоките пипала на желанията вътре в нас

  • 23.04.2017
  • от Стефани Калчева

Има автори, които не могат да разказват обикновени истории, и ексцентричната белгийка Амели Нотомб е една от тях. Определението за новела е средна по обем творба с интригуващ сюжет и неочакван завършек, в чиито параметри идеално попада и „Живак“ (изд. Colibri). Още с първите страници усещах, че ми предстои много особено приключение, за което не съм подготвена.

Действието се развива на самотен остров през 20-те години на миналия век, а за да е мистерията още по-голяма, героите ни обитават огромна къща, пазена от зорки охранители. Техните „господари“ са Капитана  (възрастен бивш моряк на около 80 години) и младо обезобразено момиче на 23.

Никой няма право да влиза в къщата без разрешение, но и никой не се опитва, докато един ден Хазел, нашата романтична и наивна героиня, не се разболява. Омер Лонкур (Капитана), който я обожава, пристъпва собственото си правило за недостъпност и кани медицинска сестра всеки следобед да идва да се грижи за Хазел. Много бързо новата посетителка ще стане негов враг.

           - Химическото име на живака е меркурий. Ако му сложите главно М, става собствено име – името на бога вестител. А кой е неговият символ? Увитата около лаврова клонка змия!
          - Символът на медицина.
          - Да, вашата професия. Един и същи символ и за вестителите, и за лечителите. Да се чудиш - иронично завърши Лонкур.

Франсоаз приема поканата и именно тя помага за разплитането на мистериите и капаните, заложени от Нотомб. Младата жена има остър и рационален ум, знае кога какво трябва да попита и как да действа. Научава бързо, че Хазел е изгубила родителите си в бомбардировките и е била спасена от Капитана, който въпреки обезобразеното й лице твърди, че я обича, и често търси компанията й нощем. Макар и отвратена от това, тя го приема безропотно, тъй като стокхолмският синдром я е обзел напълно. А и кой друг би пожелал едно завинаги опропастено лице?

В цялата къща няма не само огледала, но и какъвто и да е предмет, който може да отразява. Няма мивка, вана, вилици… Дотук добре. Но изненадите се сипят от почти всяка страница и макар да ми се иска да ви ги изкрещя, ще запазя удоволствието на четящия да ахва по нотомбски учудено. Мистериозната къща бързо става физически затвор за Франсоаз, докато този на Хазел е само психологически.

„По-лошо е от затвор. Вашата измама е направила Хазел затворничка вътре в нея самата. Тя по-скоро би умряла, отколкото да замине.

Знаете ли какво ме стряска най-много? Че намирате любовта както лешоядите храната си: появявате се във фаталния момент, наблюдавате, дебнете. Набелязвате си най-хубавите парчета, връхлитате и отнасяте надалече плячката си.“

Любовта не е винаги блудкава и розова като захарен памук, понякога тя е болна и изкривена, породена от неестествени желания и точно на нейната уродлива деформация ставаме свидетели в „Живак“. Капитана вече е опропастил живота на едно младо момиче преди 20 години, но нейният фатален завършек не го спира да повтори грешката си с Хазел.

Безскрупулен и вманиачен, той има пълен контрол над момиче без никакъв житейски опит или живи близки. Но Франсоаз, като неин единствен покровител и приятел, си поставя за цел да й отвори очите за една безумна тайна и по този начин да й подари свобода за 23-тия рожден ден. Хазел обича да чете Стендал дори по 64 пъти, защото там героите свикват с килиите си, правят ги свои домове и не желаят да ги напускат, подобно на нейния самотен остров.

           - Как е възможно човек да прочете 64 пъти един роман?
           - Ако сте много влюбена, бихте ли пожелали само една нощ с вашия любим?

Крими моментите са твърде добри, за да получим един-единствен финал. Затова Нотомб прави нещо много интересно - поднася ни цели два! Сама пише, че след щастливия край веднага е почувствала порив за обратния вариант, а когато прочита и двата, не може да вземе решение, затова от всичко печелим ние с контрастните финали. На мен лично ми хареса по-правдоподобният и жесток, а именно вторият. В него силата на Нотомб да създава безумни завършеци е брилянтно изобразена.

Амели Нотомб е графоман, който никога не използва компютър, за да твори, а винаги пише на ръка. Затова става всяка сутрин в 4, изпива 4 литра чай и твърди, че ако не пише, става опасна. Аз лично вярвам на родената в Япония, в белгийско аристократично семейство, която в малко страници успява да предизвика и изуми четящия.  Затова я поставят както на театралната сцена, така и на големия екран.

Ексцентрична е в непристъпването на някои свои навици като например винаги да е облечена само в черно, да носи шапка и червено червило и да пише средно по 3 романа на година.

Любопитен факт е, че в Япония се е издържала, като е давала уроци по целуване на ръка на бизнесмени. Този абсурден факт изглежда толкова на място в нейния причудлив живот!

Изобщо самата личност Амели Нотомб е достатъчно интересна, шантава, готическа и извън всякакви баналности, за да я пропуснете.  „Живак“ е чудесна първа среща с нея, пригответе си в едната ръка червена роза, а в другата нож.

Запознай се с творчеството на големия поет на малкия парижки делник - Жак Превер.