Лаундж мастърите Thievery Corporation отново са в играта

Поздрави от слънчева Ямайка с новия албум на дуото

  • 20.03.2017
  • от Laura Napalmer

Лежерното звучене на Thievery Corporation моментално се разпознава. Въпреки това еклектичният им стил е невъзможно да бъде дефиниран - лаундж, дъб, реге, трип-хоп, есид джаз, примесени с индийски, азиатски, бразилски и какви ли още не мотиви.

През лятото на далечната 1995 г. Роб Гарза и Ерик Хилтън обединяват усилията си в проект, задвижен от сходните музикални търсения. Основават във Вашингтон и собствен лейбъл - Eighteen Street Lounge Music, а година по-късно излиза техният дебютен албум Sounds from the Thievery Hi-Fi. Оттогава насам дуото е доста продуктивно - многобройни сингли, редица компилации с ремикси и диджейски сетове и осем студийни албума, последният от които се появи в началото на февруари.

За успеха им през годините допринасят множеството гост-музиканти, сред които Бебел Жилберто, Анушка Шанкар и Пам Брикър са една съвсем малка част, както и разнообразните езици на лириката в парчетата. През 2008 г. издават най-успешната си тава Radio Retaliation, вдъхновена от легендарните The Clash и Public Enemy и номинирана за „Грами”. Thievery Corporation възприемат собствената си музика и като отражение на глобалните процеси, затова твърде често текстовете им са политически ангажирани.

След боса нова забежките в предпоследния албум Saudade от 2014 г. новият The Temple of I & I е завръщане към традиционния саунд с подчертано намигване от Ямайка, където всъщност е бил записан. Закачливата мелодия и отчетливите перкусии в пилотния сингъл Ghetto Matrix потапят в характерния вайб, а хип-хоп вокалите на Mr. Lif задълбават в темата за алчността и нейните социални последици.

Видеото към Letter to the Editor допълнително акцентира върху карибската ритмика - наелектризираща смесица от дъб и реге с енергичния глас на Racquel Jones и лирика, открито критикуваща политическия фалш и лицемерие.

Добре познатият от предишните им албуми R&B и реге изпълнител Notch припява в цели четири от общо петнадесетте трака. И четирите са издържани в стилистика на хитовото парче Amerimacka от 2005 г. Може би най-запомнящото се от тях е Weapons of Distraction, което заедно с Drop Your Guns носи откровен пацифистки заряд.

Меланхолията е оставила дълбока следа в Love Has No Heart благодарение на джазовите китари, отнесените клавири и шлифования тембър на Shana Halligan (бивша вокалистка на трип-хоп проекта Bitter:Sweet).

Забавени обороти и носталгични нотки от задимените часове след полунощ откриваме и в Lose to Find с вокалите на Elin Melgarejo, неизменно присъстваща в предходния Saudade - досущ като Lou Lou Ghelichkhani, която също се появява в едно от новите парчета, озаглавено Time and Space.

Само два трака са лишени от гост-музиканти  (едноименният The Temple of I & I и Let the Chalice Blaze), като вместо това е заложено на реге семпли и синт елементи. Безспорно Роб Гарза и Ерик Хилтън се справят чудесно и без страничен съпорт и неслучайно са считани за кралете на лаунджа - привидно непретенциозен жанр, който обаче дава доста широко поле за експерименти и импровизации.

Дълбоко инкорпориран в целия албум, духът на Ямайка моментално ще ви завладее, като едновременно с това напомня подобаващо за добрите стари Thievery Corporation. Без претенции за изключителност той е форматиран така, че да ви стопли и поразмърда, което е добре дошло след безобразно студената зима. И това е съзнателно търсен ефект, отнел на дуото година неуморна работа както в студиото, така и сред автентичната атмосфера на острова.

Секс, любов и музика в Go Guide Sex Tape... Разбери за какво иде реч.