Ако ти знаеше...

Черните периоди в живота понякога стават писти за излитане

  • 15.03.2017
  • от Боряна Богданова

Всеки един от нас е страдал. Това не е нещо ново. Били сме изоставяни, изоставяли сме. Били сме наранявани, наранявали сме. И всеки път намираме начин да се справим с тази на пръв поглед всепоглъщаща и невъзможна болка, от която сякаш трудно си поемаме дъх. Но и всеки път е различно – имаме чувството, че това е най-голямата и страшна болка, която сме изпитвали досега, че е непреодолима и силата й е смазваща, че е в състояние дори да ни разболее.

Вчера завърших една книга, която чета вече няколко месеца. Все не ми се искаше да стигам до края й, защото е толкова душевна и я усещам истински близка до себе си. Това е книга, в която всеки, преживял раздяла скоро или някога преди, може да открие много. В нея ще намериш думи, които сякаш са писани именно за твоето страдание и за пътя към собственото ти изцеление и израстване. Защото „Ако ти знаеше...” наистина е писана за теб, за мен.

На всяка страница ще видиш по нещо, което заслужава да бъде подчертано, преписано или повторено и запазено някъде в теб.

Всички тези мъдри думи са един вътрешен диалог, който има силата да лекува, подтиквайки те да помислиш върху това, как да продължиш по пътя си.

„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна... спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.”

Елчин Сафарли е азербайджански писател, непознат досега у нас, който разказва за Изтока и за любовта по един докосващ начин. Грабващо в книгата е и това, че той сякаш наистина познава жените в дълбочина и усеща тяхната чувственост и душевност. А и описва толкова истински вътрешните им битки и лутания, множеството им страдания и копнежи.

„Ако ти знаеше...” разказва за Север – млада рижава жена, която пристига в Овалния град, изгубена и страдаща, за да избяга от миналото си, от родния си град, от един мъж и от страшната диагноза, която й е поставена. И тъй като няма какво повече да загуби, тя среща един друг мъж, а може би и себе си. Тази книга е за теб, ако те е страх да продължиш напред, ако не знаеш как да го направиш, ако почти си се отказал. Ако не искаш да забравиш миналото, а имаш нужда да го приемеш, да се излекуваш и да поемеш по свой нов път, ще я усетиш като много своя, като писана за теб. Защото тя наистина е.

Любовта не винаги се дава задълго. Тя може да дойде, да те научи на нещо важно и пак така внезапно да си отиде. Но нито една любов не е безследна – това е главната й особеност. Тя винаги те прави по-добър, никога – по-лош.

„Знам, момичето ми, има спомени, от които ти се иска да се отървеш час по-скоро. Да ги забравиш като страшен сън. Всеки от нас има рани, които кървят дълго време, които ни будят нощем. Но не бива да се паникьосваш и да търсиш обезболяващи средства. Трябва само да се запасиш с търпение и да изчакаш времето да избере твоето лекарство. За всеки то е различно. За един е нова любов, за друг – дете, а за трети... просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.”

Разбери какво е да живееш за мига... Състоянието Flow.