Кой (не трябва да) празнува Световния ден на DJ-я

Wannabe DJs нашествие или как днес всеки втори има празник

  • 09.03.2017
  • от Gosh Milushev

След солидното почитане на вчерашния празник на жената днес една друга иконична част от хората имат повод да получат поздравления. От 2002 г. насам на 9 март по света се отбелязва Световният ден на  диджея. И както винаги ние не може да сме по-назад, та е време и ние да го отбележим. Все пак броят на хората, които застават зад пулта, се увеличава драстично след всяко парти.

И така, ако в Италия всеки 2-ри е диджей или футболист, то в България нещата не са по-различни. По последни данни на Националния статистически институт всеки 3-ти clubber в страната през периода 2014-2016 г. е останал разочарован от малкия брой тоалетни, недостатъчната вентилация, слаба sound система, опашка пред гардероба, липса на място за него в guestlist-aта и още безброй показатели за парти, на което да не спира да вика „задай мууу“. Все пак сме в България –

тук всеки разбира от всичко и претендира, че го прави повече от другия, та в резултат на тези провали на организаторите всеки 2-ри разочарован решава, че ще се справи по-добре, и ето така, драги ми Смехурко, се раждат милион и една организации и „диджеи“, кои от кои по-ъндърграунд.

Ако определяте диджея като човек, който има Traktor/Virtual DJ/Serato на лаптопа си и разцъква с мишката по цял ден, то моля да честитите и на моята мила баба – тя също има една от програмите и успешно е преминала 3-минутно обучение, което е напълно достатъчно, за да може да миксира няколко парчета.

В днешно време е лесно да станеш „диджей“ според общоприетите характеристики – трябват ти само пари. Инвестираш кеш в контролера и sound карта, качваш две снимки в Инстаграм, записваш сет на всеки 3 дни, спамиш по 238732 групи във Фейсбук с него, после идва ред на „продуцирането“, защото вече е модерно освен DJ да си и продуцент. Режеш семпли от чужди парчета, играеш си цял ден с ефектите във Fruity Loops и вече имаш свой трак. После започваш да пращаш на лейбъли, но никой от тях не иска да го издаде? Няма проблем, правиш си собствен лейбъл и си издаваш залепените семпли. След сетовете и траковете е време и за парти, никой не те кани да пускаш? No worries, имаш пари – викаш някакъв анонимник, който също като теб е издал само за собствения си лейбъл, но тъй като е чужденец, получаваш още бонус точки и партито започва да става все по-реално. Вече си диджей, продуцент и промоутър, никой не може да те пипне.

Та това е краткият път към смешната слава, която можеш да намериш, ако само тя е целта ти. Можеш всеки петък и събота да си „резидент“ на бар в Студентски град, хипстърско подземие в центъра или каравана за бургери в Люлин.

За наше щастие освен лоши примери имаме и доста добри. Такива, с които да се гордеем и да се сещаме за тях винаги когато се чудим къде да отидем, за да слушаме хубава музика. Група диджеи вече над 20 години управляват успешно своята организация, която  „преподава“ уроци по клубна култура, уроци, които полагат основите на огромна част от сцената в страната, а такава определено има. За клубна култура не съм сигурен, но това е отделна тема. Други наши артисти всяка седмица пътуват из света и запознават хиляди слушатели с нещо хубаво от България.

В този ред на мисли, ако днес да намериш и свалиш („в най-лошия случай – да си платиш“) едно парче отнема по-малко от минута, то по времето на социализма нещата са били съвсем различни. Чувал съм истории от вуйчо ми как, като са били млади, новата музика е била доставяна тайно от някой пилот на тогавашната авиокомпания „Балкан“. Имало е забранена музика, слушана само по тавани и мазета. Като цяло музикалната ни култура през този период е била политически ограничена до границите на Съветския съюз.

Голяма част от сегашните музикални корифеи зад пулта може би не знаят, че в България през април 1979 г. се провежда първият ни Национален конкурс за дисководещи. Като продължение на този конкурс през 1993 г. стартира Националният конкурс DJ BOBBY I, на който ежегодно се определя "DJ шампион на България". Конкурсъте единственият легитимен и традиционен конкурс за DJ в България, а победителят носи това звание до следващото му издание.  

Темата е дълга и широка, но да благодарим на хората зад пулта, които ни карат да не спираме да танцуваме, докато слънцето не напече горещо, та и след това. На същите тези, които ни показват, че има друга музика освен тази за масите и щракането с пръсти.

И нека приключим с пожелание да обръщаме по-малко внимание на броя тоалетни, гардероби, track IDs и т.н., да се концентрираме върху музиката като изкуство, а не бизнес.