Постановката, която ще те оплете в мрежите си

"За 10 секунди същността на живота бе разгадана и изречена." ...в Сфумато

0 коментара Сподели:

Сфумато. Странно име нали? Веднага правя асоциации с флумастер или автомат. В такива моменти на асоциационно удивление винаги се допитвам до Google не защото му имам огромно доверие, а просто да видя дали сме на една въображаема честота. Та според Google search „сфумато“ е техника за рисуване във въздуха. Е, наблизо съм била.

Google search обаче е мъж, нищо, че е търсачка, и поради тази причина като една претенциозна мадама никога няма да се съглася още на първото му предложение. Моментално скролвам надолу. Като втори линк той ми е подредил сфумато на кирилица. Там доволно се разполага Театрална работилница „Сфумато“ с един доста симпатичен сайт, нетипичен за стандартния бг театър. Та на този сайт се запознавам с едно човече. То ми спретна една кратка разходка, за да ме запознае с целите и задачките, които върши и които си поставя. Това леко тромаво и закръглено същество ме убеди, че Сфумато е театрално пространство без парабени. Нямаше как да не проверя.

Купих си билет за петък вечер. Представлението е „Паякът“. Не знам нищо за него.

Умишлено не чета рецензии или отзиви, преди да гледам каквото и да било. Искам да бъда изненадвана, имам нужда от поредната доза провокация и вълнение.

Влизам в сградата на „Сфумато“. Примигвам. Хората не се тагват, а си говорят, навсякъде се подават флайъри и малко цигари за разкош, разбира се. Макар че пушенето вече хич не е тренди, било то и на открито.

Влизам в залата. На първи ред съм. Няма огромен декор, светлината е добра. По сцената не се мотаят дежурните цветя от общинската управа, а разпоредителката, обожавам тази дума, така властно звучи. Та тя е девойка, не бабка, не подвиква звучно и дори пуска усмивки. Не изглежда като да се разпорежда.

Започваме. Тоест започват. На минута 5-а аз вече се чувствам като че играя. Притеснявам се да не сбъркам. Постановката е за двама. Пенко Господинов и Анастасия Лютова играят на 3 метра разстояние от мен. На минута 30-а вече искам да ги докосна, щото тия двамата няма как да са реални, свалили са си поне едно 4D приложение.

Сюжетът си върви и там някога, малко преди края той и тя си казват:

„Има два вида ум. Единият е свободен, а другият – подчинен на оцеляването.“

След тази минута спирам да слушам повече. За 10 секунди същността на живота бе разгадана и изречена. Малко след това вече се бяхме изправили за финалните аплодисменти.

Излизам от залата и вече живо се интересувам от написаното в медиите дотук за това представление. Питам Google как досега не съм го гледала. Става ми ясно, че то съществува от цели пет години. „Паякът“ е получил уникални рецензии в изданията на New York Times и в The Village Voice, а за авторите Димитър Касабов и Йордан Славейков, както и артистите Пенко Господинов и Анастасия Лютова предстои 20- дневно турне в Ню Йорк.
А за мен прибиране към къщи. Ботушките ми скърцат радостно в снега, той леко навява и снежинките ми правят компания по тесните проходими пътечки. Щастлива съм, че съществуват такива места и хора в България. Готино е, че не ми се налага да пропътувам хиляди километри, за да се наслаждавам на изкуство висок клас, а насладата в петък вечер е редовна и на едно метро разстояние. Нужно е да има такива умове, които да работят и отвъд оцеляването, защото сфумато е трудна техника, но усилието със сигурност си струва. Всичко, нарисувано във въздуха, остава да се носи с него и да бъде вдишано само там, където може да се разтвори.

Виж още нещо, препоръчано от нашите театрални агенти.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *