Постановката, която ще те оплете в мрежите си

"За 10 секунди същността на живота бе разгадана и изречена." ...в Сфумато

  • 24.01.2017
  • от Елица Стойчева

Сфумато. Странно име нали? Веднага правя асоциации с флумастер или автомат. В такива моменти на асоциационно удивление винаги се допитвам до Google не защото му имам огромно доверие, а просто да видя дали сме на една въображаема честота. Та според Google search „сфумато“ е техника за рисуване във въздуха. Е, наблизо съм била.

Google search обаче е мъж, нищо, че е търсачка, и поради тази причина като една претенциозна мадама никога няма да се съглася още на първото му предложение. Моментално скролвам надолу. Като втори линк той ми е подредил сфумато на кирилица. Там доволно се разполага Театрална работилница „Сфумато“ с един доста симпатичен сайт, нетипичен за стандартния бг театър. Та на този сайт се запознавам с едно човече. То ми спретна една кратка разходка, за да ме запознае с целите и задачките, които върши и които си поставя. Това леко тромаво и закръглено същество ме убеди, че Сфумато е театрално пространство без парабени. Нямаше как да не проверя.

Купих си билет за петък вечер. Представлението е „Паякът“. Не знам нищо за него.

Умишлено не чета рецензии или отзиви, преди да гледам каквото и да било. Искам да бъда изненадвана, имам нужда от поредната доза провокация и вълнение.

Влизам в сградата на „Сфумато“. Примигвам. Хората не се тагват, а си говорят, навсякъде се подават флайъри и малко цигари за разкош, разбира се. Макар че пушенето вече хич не е тренди, било то и на открито.

Влизам в залата. На първи ред съм. Няма огромен декор, светлината е добра. По сцената не се мотаят дежурните цветя от общинската управа, а разпоредителката, обожавам тази дума, така властно звучи. Та тя е девойка, не бабка, не подвиква звучно и дори пуска усмивки. Не изглежда като да се разпорежда.

Започваме. Тоест започват. На минута 5-а аз вече се чувствам като че играя. Притеснявам се да не сбъркам. Постановката е за двама. Пенко Господинов и Анастасия Лютова играят на 3 метра разстояние от мен. На минута 30-а вече искам да ги докосна, щото тия двамата няма как да са реални, свалили са си поне едно 4D приложение.

Сюжетът си върви и там някога, малко преди края той и тя си казват:

„Има два вида ум. Единият е свободен, а другият - подчинен на оцеляването.“

След тази минута спирам да слушам повече. За 10 секунди същността на живота бе разгадана и изречена. Малко след това вече се бяхме изправили за финалните аплодисменти.

Излизам от залата и вече живо се интересувам от написаното в медиите дотук за това представление. Питам Google как досега не съм го гледала. Става ми ясно, че то съществува от цели пет години. „Паякът“ е получил уникални рецензии в изданията на New York Times и в The Village Voice, а за авторите Димитър Касабов и Йордан Славейков, както и артистите Пенко Господинов и Анастасия Лютова предстои 20- дневно турне в Ню Йорк.
А за мен прибиране към къщи. Ботушките ми скърцат радостно в снега, той леко навява и снежинките ми правят компания по тесните проходими пътечки. Щастлива съм, че съществуват такива места и хора в България. Готино е, че не ми се налага да пропътувам хиляди километри, за да се наслаждавам на изкуство висок клас, а насладата в петък вечер е редовна и на едно метро разстояние. Нужно е да има такива умове, които да работят и отвъд оцеляването, защото сфумато е трудна техника, но усилието със сигурност си струва. Всичко, нарисувано във въздуха, остава да се носи с него и да бъде вдишано само там, където може да се разтвори.

Виж още нещо, препоръчано от нашите театрални агенти.