Култовите български филми, които да си пуснеш веднага - Част 1

Кратък гайд на филмите от 60-те до 90-те, които трябва да бъдат гледани

  • 25.10.2016
  • от Свилена Николаева

Времето навън предразполага към дълги филмови маратони в прегръдката на любимото същество, куче, диван. Ако и ти си сред хората, чието познание за българско кино от недалечното минало се изчерпва с „Оркестър без име”, тази статия е специално за теб.

Като киноман винаги съм твърдяла, че старото българско кино по нищо не отстъпва на световните класически образци и ако имахме на своя страна обстоятелства, които нямат общо с кинематографията, сега българските ленти щяха да се цитират заедно с френските и италианските. Някои го обвиняват в злободневност и регионалност, но истинското кино, мисля си, трябва да е вярно на живота. Такова, каквото българското кино е било в честия случай. Нещо повече, правели са се филми, които са били в рязък конфликт с тогавашната цензура и въпреки нея. Филми, видели бял свят години след заснемането си заради идеите, които лансират. Ленти, които са се появили въпреки тогавашната конюнктура, критикувайки всичко, на което тя стъпва. Именно в тези условия на цензура и вглеждане под лупа се появяват едни от най-запомнящите се заглавия в родната киноиндустрия. Ето и част от тях:

ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН, 1966

Дебютният филм на Пепа Николова, не видял свят 20 години заради цензурата. Тя е момиче, изселено заради „леко поведение” (разбира се, не и съпоставено към днешната действителност), което не може да си държи езика и ненавижда лицемерния морал. В нея се влюбва началникът на бригада, примерен във всяко отношение младеж, готов да преглътне дори миналото й. За героинята обаче компромисите, които трябва да направи със себе си, не са оправдани. Могат да се видят автентични кадри от старо Русе и култови за града места.

ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН ЛЬОХМАН, 1990

Група младежи отиват на море – време, в което ще живеят почти без пари – в една изоставена барака, с единствен разход – ракия и лимонада вечер в ресторанта на града. Най-поетичният и искрен филм за лятната любов, която невинаги е в състояние да пребъде, за мъжкото приятелство. За малките радости – от внезапно изсипалия се пороен дъжд до това, колко е различен светът в зависимост от това, дали го гледаш от дупка в брезента или през процеп до пода. Втората част от филма е заснета в черно-бяло, на фона на индустриален пейзаж заради трагедията, която измества прекрасното лято.

МАДАМ БОВАРИ ОТ СЛИВЕН, 1991

Това е филм за сингъл лейдис, само че през късния соц. Когато да не си във връзка е налагало освен на неизбежната самота да плащаш и дан на обществото под формата на ергенски данък – наказан си, че не си създал семеен съюз – най-малката клетка на социалистическото общество. Друга разлика, естествено, е, че тя не гледа „Бриджит Джоунс”, а филмите на Бергман. Героинята има избор да се омъжи за порядъчен господин с атрактивни за времето придобивки (като видео например), но тя избира любовта – шантав режисьор, който й поверява ролята на Ема Бовари в самодейна пиеса. Разочарованието свършва с шепа хапчета и една жена, която се издърпва сама за косата, както Барон Мюнхаузен, защото в крайна сметка животът продължава.

МАРГАРИТ И МАРГАРИТА, 1989

Една от немалкото български киноленти, посветени на невъзможната любов. Винаги се намират загрижени родители или държавата под формата на възпитатели, ТВУ-та или други, следящи привидния морал и обществен ред структури, които да застанат на пътя на двамата млади, които се обичат безапелационно и са готови да живеят в мизерия, стига да бъдат двамата. Любовта на Рита и Мър е млада и истинска, но също толкова истински са законите на един материален свят, в който, за да имаш апартамент, трябва да забравиш напълно човешкото си достойнство. Големият Васил Михайлов играе корумпирания социалистически деец, който с особена вулгарност е виновен за краха на двамата млади. За тази своя роля той споделя, че е получавал хиляди писма от отвратени зрители – явно неспособни да направят разлика между фикционален и реален образ. Филмът е спрян от прожекции до падането на властта. Избран е също за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

РАВНОВЕСИЕ, 1983

Филм във филма. Снима се продукция в малък крайбрежен град. Всеки от героите има своите несбъднати амбиции и мечти, като нереализирания Фитипалди – Милко, който става причината за смъртта на своята съпруга. Тя не желае да бъде фасада на извънбрачните връзки, които той дори не крие. Връзки, които смята да използва като трамплин за своето преуспяване. Режисьорът и сценаристът на продукцията остават докоснати от бунта на младата жена, която влиза в морето, което я поглъща завинаги. Те крещят по нощните улици на града и се опитват да събудят „спящите души”, подигравайки се на табелите на „образцовите” („образцов дом” беше често срещана по вратите табела допреди 15-20 години). Заричат се, че няма да правят изкуство проформа. Но следва премиера на техния безвкусен филм, цветя, овации. И всичко се завръща в старото си русло.

ПАРЧЕТА ЛЮБОВ, 1989

„Парчета любов“ е сред опитите на българската кино гилдия за един по-авангарден филм – като начин на заснемане и като търсене на смисъл. Филмът проследява динамиката между три млади двойки в сложни колаборации помежду си. Измежду всички конфликтни чувства, които владеят сърцата им, любовта става най-дефицитното. Над него има превес предателството, въпреки че героите все още са с нежни, необръгнали души. Някои от тях искат да са на чисто със себе си, други предпочитат да затворят очите си пред нелицеприятното.

ИНСПЕКТОРЪТ И НОЩТА, 1963

Ако някой не знае, че Калоянчев е бил страшно секси като млад – това е филмът, който да го убеди в неоспоримостта на този факт. Криминален сюжет по Богомил Райнов, но не просто класическа кримка, а със силен философски момент. Партнира му голямата дама на българското кино – Невена, която във филма е заподозряна за убийство. Лентата е много атмосферична – София на хората, които излизат от къщи след залез, нощ, дъждът вали непрестанно и напоително.

СЛЮБОВ И НЕЖНОСТ,1984

Филм на силния тандем Валери Петров и Рангел Вълчанов. В сърцевината си лентата е за твореца, който прави високо изкуство. Отдалечен от фокуса на внимание в самотно морско село, скулптор издига огромна метална пластика – символ на новото време и неговата самота и механизация. От столицата пристигат гости, които искат да откупят инсталацията. Филмът проследява дилемите на човека на изкуството, трудно разбираеми за останалите. Моментът, в който в най-силния си и помитащ заряд изкристализира идеята на лентата, е празненството, на което се събира цялото село и всеки ще каже какво всъщност мисли за скъпата на сърцето на скулптора пластика и за изкуството въобще.

Виж още 10 филма, които харесахме на SoIndependent Fest-a.