Без да спреш, не можеш да продължиш

Спираме до Десислав Атанасов, както той ни помоли. Предстои да гледаме "Спри до мен" и точно за това си говорим

  • 17.10.2016
  • от Елица Стойчева

Представи си, че е късно вечер, не можеш да заспиш, поглеждаш през прозореца, усещаш лекия ветрец, който развява пердето, и ти се приисква да тръгнеш на път, за да изживееш всичко, което не ти се е случвало досега. Това е „Спри до мен“! Тези редове ми написа Десислав, когато го попитах защо се е захванал с  проекта „Спри до мен“. Десислав Атанасов е млад режисьор, който за първи път пробва да снима на 14. Завършва  компютърни системи и технологии в Немския факултет на Техническия университет, но днес, вече навършил 25 години, работи по заснемането на наистина голям филмов продукт. Ако и на теб ти се пътува посред нощ, то този разговор ще ти хареса. Enjoy!

Зарязваш компютърното инженерство и отиваш на снимачната площадка. Това ли е най-смелото режисьорско решение в живота ти?
Всъщност не го приемам като решение, защото нещата станаха от само себе си. Винаги съм искал да се занимавам с режисура, инженерството и завършването на специалност в Техническия беше между другото. Тогава планирах да следвам режисура в Германия, но бях на 18, а трябваше да имам поне 21 навършени години. Но пък се появи този проект – „Спри до мен“, захванах се с него и се задържах в България. От друга страна все повече си мисля, че човек не се ражда случайно на дадено място. Това да сме щастливи зависи от нас самите и е въпрос на отношение към света. Нито приятелите, нито държавата, нито останалият свят са виновни за нашите проблеми.

„Спри до мен“ ли е първият проект, който режисираш?
Правил  съм и други неща, разбира се. Когато бях в 12-и клас, снимах едно 5-минутно филмче, което стана сравнително популярно. Казва се „Преди 13“. Но бях много малък, не ми се връща лентата толкова назад. За първи път навлязох професионално в киното като асистент-режисьор в сериала „Дървото на живота“, но „Спри до мен“ е първият проект с такива сериозни мащаби.

Какъв е сюжетът на филма?
Става въпрос за едно 18-годишно момче на име Сергей, което бяга от къщи. Среща две години по-големия от него уличен музикант Филип и двамата – без багаж, без пари, само с една китара, тръгват на стоп към морето. По време на пътуването Сергей се превръща от мамино синче в мъж, готов да приеме предизвикателствата на живота. История, изпълнена с много младежки емоции, музика, любов и свобода. Свободата е относително понятие – свършва с нашето раждане. Но все пак смятам, че има едни младежки години на съзряване, отдръпване от родителите и необремененост от ежедневната работа, в които човек се доближава до усещането за свобода. Една от случките, които ме вдъхновиха да напиша историята, беше момче, което видях на хипарски плаж в Румъния.

Той спеше на плажа всяка вечер, в продължение на месец и изкарваше пари само от свирене на китара и пеене на улицата.

След това срещнах Филип, с когото в момента работим по проекта. По това време той наистина беше уличен музикант. Така, до голяма степен продиктуван от реални преживявания, се роди „Спри до мен“.

Лесно ли събра екипа и как успя да убедиш вече утвърдени лица да участват?
След толкова  време работа по проекта го приемам като нещо, което живее самостоятелен живот, извън мен и всички други хора, които работят по него. Смятам, че той сам избира правилните хора. Ето защо приемам всичко като едно голямо приключение, в което се старая да дам най-доброто от себе си. Участват известни лица, които ще спомена не заради популярността им, а защото са страхотни професионалисти, земни и истински. Радвам се, че са част от екипа и се събираме на едно място. Става въпрос за Валентин Ганев, Стефка Янорова,  Китодар Тодоров, Кристина Свободова. Освен това ще видим Борислава Стратиева, Борис Кашев, Мартин Радилов. В две малки, но запомнящи се роли – Сотир Мелев и Стоил Стоянов – млади и много талантливи актьори. И още едно страхотно участие, с което съм горд –  певицата Сантра! Тя ще изпълни две песни за филма, които ще запазим в тайна засега.

Как финансирате проекта и кога да очакваме завършения продукт?
Минахме през много в това отношение. Първоначално беше доста малък и независим проект. Работим с различни институции и не само. Но при всички положения няма да разполагаме с голям бюджет дори за българските стандарти. Това, на което залагаме, е историята, добрата й визуализация и емоцията, която ще вложим. И вярвам, че ще ви заведем на едно незабравимо лятно приключение!

Кой искаш да спре до теб?
Ха-ха… Усмивката, която да ме кара да се будя всяка сутрин. Но засега залагам на усърдна работа покрай филма, правя лицеви опори през ден и се надявам да заслужа тази усмивка.

Виж още трагикомично приключение с революционен привкус и български произход.