Три десетилетия, две войни, една любов

Необикновената история на "Зенит" вече е по кината

  • 02.09.2016
  • от Димитър Лазаров

В България темата за комунизма и последствията от него ще продължават да вълнуват още дълго време цялото ни общество. В изкуството пък и по-специално в съвременното ни кино може би всеки втори филм има препратки или директно е ситуиран в онзи не толкова далечен времеви период. Заклеймявана от едни и възхвалявана от други, тази част от българската история е интересна и противоречива, както и тези на съседните на нас държави, в които същият режим е имал своето дългогодишно влияние. Кралството на сърби, хървати и словенци, превърнало се впоследствие в тоталитарна Югославия, където народите са се обединили въпреки различията си, с едничката идея за по-добро бъдеще, но стигайки до тъжната развръзка отпреди години от тези иначе добри намерения, провалени от неразбиране и неприемане на другите, е може би този къс история, към който още дълги години ще се връщат всички анализатори и творци.

Дори и днес този район на Балканите е кръстопът на различни човешки съдби, етноси, вероизповедания. Сравнявано с буре с барут, междуособиците и противоречията сред населението, напрежението в тази част от света винаги е съществувало, а само преди няма и четвърт век войната беше тази, която остави своя кървав отпечатък върху поколенията, които продължават да носят белега на това, какво може да причини омразата спрямо различния.

Именно това е и темата в последния филм на хърватския режисьор Далибор Матич „Зенит”, чиято премиера беше преди година на фестивала в Кан, а през тази пролет и на юбилейния XX международен филмов фестивал „София Филм Фест”. Разказана в три отделни истории с интервал помежду им от по едно десетилетие - от 1991 до 2011,

филмът е поглед към терзанията и емоциите на човешката душа, показвайки, че войната може да продължи в умовете и съзнанието ни дълго време след като е свършила на бойното поле.

Двойка от едни и същи актьори в трите епизода от филма, играещи различни персонажи по различно време, е интересният елемент, който има за цел да покаже, че всеки може да се припознае в тази история, защото лицата нямат значение, а съзнанието е това, което е в центъра на случващото се. История за любов и омраза и как любовта може да бъде лесно заменена с друго, по-силно и пагубно чувство. Двама млади души се влюбват, но те произхождат от две съседни общности, които са разделени от различни религии и различни етноси. Хората покрай тях се обявяват абсолютно против тяхната връзка и е трудно да се противопоставиш на такава дълбоко вкоренена омраза.

Така започва първата от историите, която е за любовта по време на зараждащия се военен конфликт през 1991; втората, случваща се десет години по-късно, е за омразата и за това, какво е причинила на хората, завръщащи се обратно в своите разрушени домове; третата е за опрощението и за това, как да се научи да се обича отново в новото време, като завършва с една отворена врата за героите от филма и шанс да се започне отначало, изоставили омразата предадена от родителите им.

И въпреки че не чуваме често героите, техните изражения и движения, заедно с операторската работа са онова, което ни пренася в техния свят. Красиво заснет филм, с дълги кадри, улавящи реалността на всеки от персонажите и техните емоции, и

въпреки че войната не е показана, последствията от нея си личат в дупките от куршумите в стените, изоставените къщи и болката по лицата на хората.

Това не е обикновената история на срещата между момче и момиче, а говорейки за междуетническата омраза, която е така добре позната в нашия регион, този филм има за цел и да разкаже за всеобщата омраза - за нея самата и недоверието към различните. Много смел филм, който иска да ни накара да затворим вратите на национализма и да направим крачка към хуманизма. Този филм говори от сърце и ни показва, че или сме си взели поука от грешките на нашите предци, или бавно загиваме с омраза в сърцата.

Филмът е по родните кина от 2-ри септември!



20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: БАНДАТА ОТ TRAINSPOTTING СЕ ЗАВРЪЩА