ПЪТЯТ Е ДЪЛЪГ, СЮЖЕТИ ИЗНИКВАТ ОТВСЯКЪДЕ

Внимателно подбрани консуматори на вниманието ти - от корица до корица

  • 28.08.2016
  • от Юлия Петкова

Който чете много, знае, че хубавата книга е диктатор. Не търпи отклоняване на вниманието, без значение дали сте на плажа, в някоя високопланинска хижа или на възглавницата у дома. Разбира се, вие винаги можете да й обърнете гръб и да се престорите, че не ви интересува. Дали героят ще продължи да рови в загадките на собственото си минало? На кого му пука. Дали героинята ще престане да се терзае, че той я отбягва? На кого му дреме. Ето няколко прясно издадени книги, които приклещват вниманието здраво, но „жертвата” си струва. Особено ако сте решили да тръгнете на дълъг път, в очакване да ви се случи поредното мъничко чудо.

„Ти” е онзи задъхан, дяволски притегателен трилър,за който младата Каролайн Кепнес отнесе аплаузи от майстори в жанра като Стивън Кинг. Нещо повече, книгата е обявена за „трилър на годината” от Дейли Мейл и „един от най-добрите романи на 2014-а” от сп. „Съспенс“.

Мъжът е на може би трийсет и шест и едва сега чете „Франи и Зуи“? Нека всъщност да сме наясно. Той няма да я чете. Купува я само за да прикрие книгите на Дан Браун на дъното на кошницата си. Когато човек работи в книжарница, неизбежно научава как повечето хора на този свят изпитват вина за това, което са.

Размишленията принадлежат на младия книжар Джо Голдбърг, който очевидно умее да „сканира” клиентите си – самоуверено и безпристрастно. Но когато красавицата Гуиневир Бек нахлува в книжарницата, той е заслепен. Бързо се докопва до данните й чрез интернет и социалните мрежи и започва да дирижира серия от събития, които да го сближат с нея. Дали успява, не е важно, важното е на каква цена!

„Три ябълки паднаха от небето” засища първо окото, после душата. Авторката Нарине Абгарян, е арменка, а главен герой на тази книга е оцеляващият човек. Жителите на арменското селце Маран, сгушено в сърцето на нищото, превъзмогват серия от катаклизми, но никога не губят надежда. Крепи ги не само приказната им вяра. Крепят ги благородството и честността.

Нека нощта прави магии и бди над щастието ѝ, нека прехвърля в прохладните си длани три ябълки, а после, както открай време в маранските сказания, ги пусне от небето на земята: една за онзи, който е видял, втора за онзи, който е разказал, трета за онзи, който е слушал и е вярвал в доброто...

„Пролетта на варварите”  е само 160 страници, а е текст матрьошка, пълен с обрати, авантюристични опасности и екзотични изкушения. Без много пикантерии, защото Прайзинг не обича да говори за сексуалния си живот. Но това не пречи да се чувства объркан всеки път, когато собственикът на фабрика за асемблиране на волфрамови транзисторни превключватели му предлага дъщерите си - шест непълнолетни тунизийки с неописуема външност - сякаш са плато сирена в „Кроненхале“.„Пролетта на варварите” е не просто книга със съвест. Това е най-духовитата и убедителна сатира на абсурдните крайности, до които стигнаха виновниците за финансовата криза, започнала през 2008 година. Сюрреалистичната кулминация на романа го превръща в нещо средно между алегория (тип „Повелителят на мухите”) и съвременно моралите.

„Гондолата на времето” е дивно четиво, обвеяно с романтика и хумор. Мистериозното редуване на минало и настояще ме отнесе към разкошните истории на Кейт Мортън. Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една разходка случайно забелязва червена гондола, каквато не е виждала до момента. Когато няколко дни по-късно момичето посещава известната Историческа регата, в навалицата някой я бута във водата и тя е спасена като по чудо от симпатичен млад мъж на име Себастиано, който я издърпва във въпросната гондола. Преди Ана да осъзнае какво всъщност се случва, светът пред очите й се стапя и тя се озовава в... 1499 година. Тук феновете на реализма да не се смущават, историята набира смисъл тъкмо заради магията, с която е полята.

„Кръгът” на Дейв Егърс е блестяща футурология. Ако сте чели „1984” на Оруел, няма да се отървете от асоциации. Само че, докато при Оруел една партия изличава всякакви възможности за съзнателно индивидуално битие и щастие, тук множеството доброволно се отказва от него. В ерата на цифровизацията тайни няма. Всички са равни - животът е на показ в социалните мрежи. В света на Егърс политиците са надеждни просто защото са прозрачни. Възможно ли е да имаш приятели в свят, в който всички са ти приятели? „Чрез талантливата си проза и инстинктивна дарба на разказвач Егърс осмива наивитета, егоистичните подбуди и заблудения идеализъм на технофилите и ни напомня как дигиталната утопия може да превърне ежедневието ни в сбор от данни, как вярата в мъдростта на тълпата може да доведе до управление на тълпата”, пише иначе безмилостната литературна критичка Мичико Какутани от The New York Times.

Ако си падате по майсторски трилъри, сложете в сметките и Гробна тишина”. Не защото е подписан от исландец, а защото носи заряд на социално ангажирана проза. Докато празнува рождения си ден, един малчуган случайно открива човешка кост в двора. Започва разследване, което вади на повърхността смразяващи кръвта факти. Нима е възможно, чуди се инспектор Ерлендур, в покрайнините на Рейкявик едно човешко тяло да лежи заровено между 50 и 70 години и никой да не го потърси? Любов, предателства и разбити сърца, гняв, физическо насилие и ужас, семейна лоялност и лица на деца постепенно изплуват от сенките на времето и макар миналото да тъне в гробна тишина, в края на краищата истината излиза наяве.

Към дежурното четене прибавяме и няколко интерактивни дейности. Виж как.