КАНИБАЛИ ОТ ИЗГРЕВ ДО ЗАЛЕЗ

Лудото приключение на Карл Хофман и една от най-големите загадки за последните петдесет години

0 коментара Сподели:

„Светът винаги е по-красив при изгрев и залез, но никъде не е по-красив, отколкото в тропиците.“ Червено и жарко слънце, потни горещи тела, пури, горещина, барабани, песни и танци и нито следа от алкохол и наркотици. Това е свободният дух на Асмат. Своеобразен изгубен рай, в който водата е сладка, небето е безкрайно, а хората са… храна.

„Дивашка жътва“ е книга, по-силна от хипноза. В дивите страници на произведението американският журналист и писател Карл Хофман разказва, описва, изживява и вкарва в душата ни това, което (не) се е случило с Майкъл Рокфелер. Богат. Привлечен от примитивното. Бял. Изгубен. Изяден?

Книгата е завладяваща и магнетична. Налудничавото желание на журналиста да разкрие една от най-големите загадки за последните петдесет години е силно впечатляващо. Хофман, тръгвайки по опасния път на младия Рокфелер, рисува портрет на едно откачено и странно племе.

Западът не разбира асматите, които не разбират Запада. Едните са ловци на глави, другите хвърлят въдиците си към тлъстите банкноти.

Племето вечеря с хора. Западът търси етикети „Био“.
Племето споделя жените си. Западът се стреми към моногамия.
Племето пие урина. Западът се налива с газирано.
Племето прави фелацио на вожда. Западът прави фелацио на висшестоящите.
Племето е огледало на табутата на Запада.

Дивото дете Рокфелер – удавено или изядено? Журналистът разгръща пред читателя тъмните и интригуващи тайни на едно диво племе. Дъхспиращо книжно приключение, което философски разказва за екзистенциалните различия между Нас и Другите. За силата на заедността в едно общество и мотивацията за отмъщение.

Историята разглежда примитивността като далечна и сладка екзотика и като необичаен и кървав ритуал. Асмат е отдалечено кътче с прашни улици и лепкав въздух. Един свят, в който няма Шекспир и Исус Христос и правилата са различни. Общество, в което няма значение колко си богат и на кого си наследник.

Хофман открива множество недоразумения в съшиването на официалната версия за удавянето на младия Рокфелер и с настръхващо реалистични подробности разказва възможностите за по-гадния сюжет. Нима всъщност канибализмът е само опция за край на историята или всъщност очевидна, но неудобна истина?

„Дивашка жътва“ е лудо приключение в малко повече от 300 страници. Пътуване, в което се чувстваш жив, смислен и необходим. Чувстваш се изследовател, детектив, диво дете на земята. Виждаш копия, стрели и лъкове. Чуваш барабаните и тишината.

Речта, която местните изговарят, ти е чужда. Дъждът е агресивен. През цялото време си потен и пушиш пури. Страхуваш се и се възхищаваш. Доверяваш се и недоумяваш. Изследваш с всичката си отдаденост кръвожадността и красотата на един далечен свят.

А всъщност… лежиш в леглото и четеш.
Ядеш и четеш.
Пътуваш и четеш.
Работиш и четеш.
Но Хофман майсторски те вкарва в джунглата и те кара да живееш.

Дебютната книга на новото издателство "Ерове" е дивашко четиво, написано в прекрасен стил. Натисни хикса горе вдясно и върви към книжарницата.

ВИЖ ОЩЕ 7 РОМАНА, КОИТО ОПРАВДАХА ОТЛИЧИЯТА СИ

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *