ЖАЛЕЙКА ТРЪГВА ПО КИНАТА ОТ 10 ЮНИ

Интервю с режисьора и сценарист Елица Петкова

  • 09.06.2016
  • от Румяна Стойкова

От 10 юни в кината ще имаш възможност да гледаш филма „Жалейка“. В него е разказана историята на Лора, която отказва да живее и страда по задължение, но общността в малкото й родно село я принуждава да приеме ролята на жертва. Лентата получи специалното признание на интернационалното жури в категория Генерация „14 плюс“ на фестивала Berlinale 2016 и беше номинирана за най-добър дебют, както и за Стъклена мечка. Филмът спечели още Международния конкурс на СФФ и голямата награда „София – Град на киното“. Толкова за международното и родното признание.

Най-хубавото е, че зад всичко това стои името на една българка – Елица Петкова, режисьор и сценарист на „Жалейка“. Опитахме се да разберем повече за личността й от самата нея. А също използвахме момента сама да представи новия си филм.

Информацията за това как можеш да си спечелиш пет двойни покани за прожекцията на Жалейка, на 23 юни в кино G8, можеш да откриеш удобно разположена в края на интервюто.

Здравейте и благодарим за вашето внимание! Къде ви намираме в този момент?

В Пловдив, на предпремиерата на „Жалейка“ в града.

Още с дебютния си пълнометражен филм „Жалейка“ печелите награда от фестивала Берлинале. Това ли е очакваният знак, на който се надява всеки млад режисьор и какво ви костваше този успех?

Със сигурност е признание, което би зарадвало всеки автор, но не и необходимост, за да се правят хубави филми. Вероятно има повече качествени филми от броя на наградите, които могат да бъдат раздадени. 
Личната ми цена беше може би смелостта да разкажа една история, която извира отвътре.

Колко време отнеха снимките на „Жалейка“?

Цялостната подготовка на филма до самото му завършване отне около година и половина - две.

Разкажете ни повече за филма и историята в него? На лични моменти от вашия живот ли е базиран?

Филмът разказва за младо момиче, което отказва да плаче дори когато обществото, в което живее, ултимативно смята, че е редно да го прави. Тематизира се отношението към траура на млад човек, който не е готов за ролята на жертва и не иска да бъде съжаляван. Историята е свързана с детството ми и онова,  през което минава Лора, са преживявания, които и аз самата познавам

Вие бяхте сред поканените на фестивала в Кан, за да представите филма „Отсъстващ“. Какво е чувството, да си сред селектираните в един от най-престижните световни фестивали?

Щастие. И благодарност.

Занимавате се с режисура от 2008 година, имате три документални, шест късометражни игрални филма и дори един уебсериал. Коя остава предпочитаната от вас форма на изразяване в киното, понеже очевидно не поставяте пред себе си рамки, а експериментирате?

Пожелавам си винаги да съумявам да намирам „правилната“ форма за историята, която искам да разкажа. Няма значение дали е художествена или документална.

Разкажете ни повече за уебсериала ви. Напоследък и у нас тази форма стана доста популярна. Какви са предимствата, недостатъците?

В моя случай просто снимах три дни с приятели и беше по-скоро като на игра. Забавлявахме се. Това е възможност да разказваш истории по не чак толкова тромав начин. Пътеката до краен продукт е по-пряка от тази на игрален филм.

Zhaleika Trailer from cinemanda on Vimeo.

Вие сте българка, която се е реализирала в Германия, какво ви попречи или не ви достигна, за да го направите тук? А може би е просто стечение на обстоятелствата?

Отидох да уча философия в Германия, когато бях на 19 години, и просто останах.

Завършили сте японистика и философия в Дюселдорф. Кой е повратният момент, насочил ви към киното?

Нуждата да тематизирам политически ситуации, които нямаха необходимата видимост. Стори ми се, че документалният филм е добра форма за това.

Важно ли е за режисьора да бъде психолог и философ и вие лично какво искате да предадете на зрителя с натрупаните знания?

Това, което НЕ искам, е да му внушавам истини или да предавам параметри за правилно и грешно.  Зрителят би трябвало сам да може да открие онова, което би искал да вземе за себе си.

Какво е мнението ви за развитието на родното кино? Върви ли в правилната посока? Напоследък се появиха доста успешни български продукции, които обират награди на редица европейски фестивали?

Мисля, че има голямо раздвижване, което ме радва и обнадеждава.

Кои са българските режисьори, чиято работа следите в момента и адмирирате?

Опитвам се да не фаворизирам. Гледам различни филми и ценя разнообразието.

„Жалейка“ е немска продукция с изцяло български актьорски състав и е заснета в Пирин планина. Защо избрахте това място и защо не се случи да е българска продукция?

Това село е най-подходящото място за тази история за мен. А продукцията е немска, тъй като е реализирана предимно със средства, техника, професионална подкрепа и постпродукция от немската филмова академия в Берлин.

Можем ли да очакваме професионалното ви и лично завръщане в страната?

Всичко е възможно, но засега не мисля в географски измерения.

Кой е любимият ви филм?

Нямам само един, много са. Но авангардният „Йонас“ от 50-те на Отмар Доминик е филм, за който често се сещам и по някакъв начин нося у себе си.

Когато видиш публикуван този gif на фейсбук страница ни, сподели го публично от нашия пост, за да спечелиш пет двойни покани за 'Жалейка' на 23 юни в кино G8.
Победителите ще изтеглим на случаен принцип на 20 юни и ще ги обявим отново на нашия фейсбук профил

via GIPHY

ПРОЧЕТИ ЗА КАРИЕРАТА НА ЕДИН ЕКСЦЕНТРИЧЕН КИНО ВЪЛШЕБНИК - ТИМ БЪРТЪН