КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА: НА СВЕТЛО

Все още харесваме Донатело най-много, искаме да сме като Ейприл и намираме Шрьодер за твърде нелепо име

  • 11.06.2016
  • от Димитър Лазаров

Да израснеш през 90-те години на миналият век си беше едно голямо приключение, ставайки част от поколението, което опита и от миналото на нашите родители, а също така се докосна и до това, какво може да ни очаква в недалечно бъдеще. Цветната кабелна телевизия и видеоигрите бяха едни от малките революции, които настъпиха в ежедневието ни, а с тях и редица култови персонажи превзеха съзнанието ни, които младата по онова време демокрация в България бе готова да предложи на жадната за всичко „западно” публика.

Спомням си как вратите, детските креватчета и всяка повърхност, до която можеха да стигнат детските ръце, бяха облепени с картинки от дъвки с изображенията на Алф, Семейство Флинтстоун и... Костенурките нинджа.

Имам известен сантимент към тези зелени герои с имена на ренесансови художници, тъй като първото ми кино изживяване, на което баща ми ме заведе, беше именно втората част от първата поредица за големия екран от 1991 година, когато все още, за да си човекоподобна костенурка в игрален филм, беше необходимо да си в костюм тип ”Улица Сезам”. И може би именно носталгията към онези детски спомени е движещата сила, която ще накара вече 30-годишните чичковци и лелички, да се върнат към света на любимият квартет, този път водейки за ръка своите наследници.

Създадени като комикс, костенурките се превръщат в поп културния феномен, който познаваме днес с анимационния сериал, стартирал през далечната 1987. И ето че сме 2016 и четиримата герои в черупки се завръщат в продължението на новата поредица,  рестартирана преди 2 години, изкарвайки целия наличен състав от любими персонажи с „Костенурките нинджа: На светло”. Не е необходимо да сте гледали първата част, за да разберете какво точно се случва тук.

Но за феновете на поредицата, които са израснали с всички тези герои, първият един час от филма ще ни кара да се усмихваме с виковете „Каубанга!” заради появявата на боклукчийския камион на костенурките, пълен с всякакви джаджи, и с дебют на герои и злодеи като гадния, слузест, извънземен, зъл мозък Кранг, лудия гений д-р Бакстър Стокман, идиотите мутанти Бипоп и Рокстеди,  хокейния отмъстител Кейси Джоунс, Технодрома. Всички тези култови елементи и част от персонажите липсваха в предходния филм, а и в тези от 90-те и да ги видим на голям екран си е сбъдната мечта за всеки фен.

Можем да се обединим около мнението, че тази част определено е по-забавна от първата от 2014, отново продуцирана от Майкъл Бей, но това не означава, че проблемите са по-малко. Смяната на режисьора или пък така любимите нови попълнения определено са повлияли в положителна посока, но като история и драматургия филмът влиза в категорията боза.

Сюжетът накратко – Шрьодер е в търсене на извънземна технология, за да помогне на Кранг да унищожи света (незнайно защо), докато костенурките преминават през криза на личността. Сцената със самолета в джунглите на Бразилия е може би най-добрият епизод във филма и определено костенурките са на екран повече от времето за разлика от първата част.

И освен забавлението, което на моменти наистина е страхотно за феновете, какво друго от филм за нинджа костенурки може да бъде? А трябва ли изобщо да се опитва да се взима насериозно, предвид всички тези странни и по детински събрани в един шарен свят герои? По-скоро не. „Костенурките нинджа: На светло” е достатъчно голям ъпгрейд в сравнение с предходната част, за да хапнем с удоволствие парче пеперони и да се насладим на приключенията на Леонардо, Рафаел, Микеланджело и Донатело!

ВИЖ НАШАТА СЕЛЕКЦИЯ ОТ 5 ФИЛМА ЗА ЗЕМЯТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ВИДИШ, ЗА ДА СТАНЕШ ЧОВЕК