Най-новото от света на музиката и всичко, което трябва да знаеш, прецизно разказано от Боян Бочев

В музикално отношение първата седмица на май 2016 беше УАААУ! Това се казват времена, в които си заслужава да живееш. Често можеш да чуеш мнението – музиката на 70-те, 80-те или 90-те е звучала най-искрено, креативно и неподправено.

Как нивото на онези гениални композиции никога няма да бъде достигнато отново и колко далеч назад остава модерният саунд. А всъщност: честно, има ли  нужда от тези сравнения между старото и новото?

Групите и артистите от 15 години насам издават достатъчно грандиозни сингли, краткосвирещи, дългосвирещи албуми, mixtape продукции и каквито се сетиш формати на своето изкуство. При това в условията на убийствена конкуренция.

И да, има великолепни попадения, намират се и такива, които определено не стават.

Въпреки всичко една особеност прави впечатление: повече от всякога съвременните музикални личности експериментират, търсейки неочаквани нюанси и допирни точки  измежду всички тези шарени стилове.   

Миналата седмица това усещане се затвърди.

Radiohead с прощален албум или още един маркетингов трик?

В играта „разпадаме се – не се разпадаме“ едва ли има по-добър от Крис Мартин и Coldplay, които все така обещават, че повече няма да има продукция от тях и след има-няма 3 години пак се завръщат. И тази хитрост очевидно работи.

Е, Radiohead постъпиха горе-долу така, но по свой начин. На 1 май Том Йорк и продуцентът Найджъл Годрич заличиха всички социални профили на бандата. Писахме за това тук:

На 3 май ни връхлетя Burn The Witch – видеосингъл, който се зае безкомпромисно да коментира съдбата на бежанците.

В клипа, повлиян от детската анимирана трилогия на 60-те Trumpton, прозира дяволски лукава заигравка и презрение към взелия се твърде насериозно Доналд Тръмп.

В петък вечер (6 май) изникна сингълът Daydreaming – истински шедьовър с впечатляваща визуализация, режисирана от Пол Томас Андерсън.

Халюциниращ, объркан, но и смел сомнамбул – Том Йорк разтваря врата след врата от своето съзнание и някак естествено ти го следваш,  пристъпвайки леко след него.

И кулминацията… След 5 години пауза най-солидната почивка досега за бандата – на 8 май, A Moon Shaped Pool (перфектно заглавие, както винаги) се появи официално.

Класата е налице, 11 песни (подредени в азбучен ред?!), които звучат с познатата дълбочина и сложност. Музикантски композиции, почти съвършенство, стъпващо на кадифените китарни линии на Джони Гринууд и, разбира се, все така деликатния, реещ се вокал на Йорк.

Полировката (не по-малко важна), майсторски изпипана от продуцента Найджъл Годрич, и всички тези нишки, джвъчки, полутонове, понякога тотално разминаване между кантото и инструментала са елементите на 9-ата тава на може би една от най-сериозните и провокиращи банди в последните 20 години.

Дори можем да бъдем още по-смели – чуват се препратки към псайкъделик – рока от края на 60-те и началото на 70-те, за някои музикални критици това е Pink Floyd продукцията на Radiohead, ако обърнем внимание на хватките и атмосферата в траковете. Лично аз чувам устойчиви аналогии с Теченията на австралийците Tame Impala отпреди по-малко от 12 месеца. Сами се досещате:  говорим за гигантско ниво на идеи и тяхното развитие.

Няма как да подминем и кънтри-фолк боя в китарата към парчето Desert Island Desk и за мен бижуто на продукцията – The Numbers.  

Но, сигурен съм, някъде в ъгълчетата на съзнанието на истинския фен с радиоглава кънти въпросът: колко нов действително е този проект?

3 напълно непознати до този момент  композиции – факт. Decks Dark, Glass Eyes, Tinker Tailer Soldier Sailor Rich Man Poor Man Beggar Thief (това е едно заглавие).Останалите песни от LP9 са излизали под една или друга форма.

Нима творческият потенциал на великолепната 5-орка пресъхва или пък квинтетът ще ни халоса с още някой скрит в ръкава жокер?

Не ми се иска да го казвам, но може би действително Ful Stop-ът на Radiohead е съвсем близо.

Аз обаче предпочитам да вярвам, че дълго чаканите  студийни версии на любимите:

True Love Waits (по-различна от концертната версия – китарата на Йорк е заменена от чудесни клавирни партии);

Identikit (едно от малкото ъп-темпо парчета с премереното включване на Съвременния хор на Лондон) и Present Tense са истински реверанс към верните почитатели на бандата. Кой знае?

Едно е сигурно – Radiohead отново звучат впечатляващо. Слушай албума тук

Drake – странен, но успешен и в четвъртия си студиен албум

Обръщаме посоката на 360 градуса с няколко думи за Drake и актуалния му запис Views. Да си признаем честно, канадският изпълнител и продуцент притежава репутацията на доста дразнещ агент и сякаш свикнал с нея,  дори доразвива това усещане.

Тавата му, появила се официално на 29 април, съдържа  20 трака с обща продължителност 1 час и 21 минути! По-неприятното обаче се крие в еднообразието и дори леката монотонност на рапъра от Торонто.

От една страна –  слушаме тракове като Faithful, Still Here и дори сингълаPop Style, звучат като недомислени дема, които съвсем спокойно могат да бъдат включени под чертата като бонус тракове.

От друга обаче благодарение и на продуцентите Nineteen85, 40, Kanye West, Bo1-1da и вокалите на Rihanna, Popcaan, PARTYNEXTDOOR, WizKid в микстейпа присъстват истински находки.

Заслужава си да чуеш бъдещия огромен хит Too Good, рага-повлияните Controlla и With You и, разбира се, композицията Views.      

За да бъдем максимално в час, обръщаме внимание и на новите парчета от Red Hot Chili Peppers и Justin Timberlake.

Калифорнийците пуснаха не чак толкова различното за тях Dark Necessities, гарнирано с новината: на 17 юни официално ще бъде издаден 11-ият им студиен запис The Getaway.

Първата тава на бандата от 1989 година, в която почеркът на Рик Рубин ще отсъства.

На продуцентското столче сяда не по-малко голямо име Brian Burtan, познат като Danger Mouse, а цялостният микс и саунд дизайн на проекта е поверен на споменатия няколко пъти Найджъл Годрич (разбира се Radiohead и Atoms for Piece).

А Justin Timberlake с платинената визия на хитмейкъра Max Martin даде солидна заявка за звука на лятото. В текстурата Can’t Stop the Feeling откриваме фънк груув, но така опакован от тийн небрежност, че музиката и куките се губят.

Ето, прецените си за себе си:

 Вълнуващи времена за меломаните, нали?

ОСВЕДОМЯВАМЕТЕ ЗА ОЩЕ ЯКИ МУЗИКАЛНИ НЕЩА ТУК