JAMESON ПРЕДСТАВЯ ПЕТТЕ ЛЮБИМИ ФИЛМА НА ДИМИТЪР ДРИНОВ

Какво гледа създателят на най-добрия български сайт за кино Operation Kino

  • 02.05.2016
  • от редакторите
  • снимки: Емил Петков

35-годишната институция и киноман от дете Димитър Дринов е потомствен филмов критик, бивш редактор на списание Екран, настоящ координатор на фестивала So Independent и въобще доста начетен Гослинг допелгангер с поразително чувство за хумор и болезнена самоирония, който обича (на първо място) жена си Весела и най-любимия си проект през последните години – най-добрият български сайт за кино Operation Kino, който навлиза в шестата си година с освежен дизайн и още повече новини и безкомпромисни ревюта на хубавите и лошите филми от българския и световен боксофис.

Не пропускайте да гледате как Дринов и неговите братя (и сестри) по оръжие се вихрят без какъвто и да било свян и политическа коректност в тематичния видео подкаст Inglourious Kunts. Името е достатъчно показателно за съдържанието, смазващата филмова ерудиция на Дринов – също.

2001: Космическа одисея (1968)
2001: A Space Odyssey

Одисеятана големия Стенли Кубрик е един от шедьоврите на киното – брилянтен както технически, така и творчески. Рядко се срещат филми, които по подобен качествен начин провокират въображението и разума ни, боравейки смело с теми, касаещи произхода на живота, зараждането и еволюцията на интелекта и мястото на човек във вселената. Одисеята е доказателство за истинските качества и възможностите на фантастичния жанр, често пренебрегван като несериозен.

Завръщането на джедаите (1983)
Star Wars: Episode VI - Return Of The Jedi

Завръщането на джедаитеима специално място в сърцето ми, тъй като е един от първите филми, за които имам спомен, че съм гледал на голям екран – бях буквално пометен от случващото се на екрана. От днешна гледна точка осъзнавам, че той е най-слабият филм от оригиналната StarWarsтрилогия на Джордж Лукас, но това по никакъв начин не променя любовта ми към него. Освен това смятам, че завръщането на Вейдър към светлата страна на Силата и последвалата му смърт обективно са едни от най-добрите моменти в цялата поредица.

Изгубени в превода(2003)
Lost In Translation

Един от малкото филми, за които усещам, че сякаш са правени лично и само за мен. Често си мисля, че той в най-голяма степен изразява моята емоционална същност, дълбоко прикрита под пластове комплекси и претенция, но истината е, че по-скоро ми се иска да е така – един вид бленуван идеален модел, който искам да постигна, но едва ли ще мога. Важното е, че всеки път, когато го гледам, ми се иска да съм по-добър с хората около мен, което не може да е лошо, нали?

Коянискатси (1982)
Koyaanisqatsi

Филмът на режисьора Годфри Реджо, композитора Филип Глас и оператора Рон Фринк е едно от незабравимите ми кино изживявания. Случва се филмите в личния ми топ да се променят, но Коянискатси е заглавие, което присъства неизменно. Силата му е впечатляваща – без класическа наративна структура, отделни герои, диалог или дори глас зад кадър, той успява да представи идеите си, които поразяват с ужасяваща сила, само и единствено благодарение на комбинацията между картина и звук, които са революционни за времето си и изглеждат повече от впечатляващодори иднес.

Пришълецът и Пришълците (1979 и 1986)
Alien и Aliens

Това не е много честно, но просто не мога да реша кой от двата филма харесвам повече – за мен Пришълецът и Пришълците са доказателство, че можеш да обичаш две неща абсолютно еднакво, поради различни причини. Предполагам, че така се чувстват (нормалните) родители на две деца. Всъщност обожавам цялата поредица – тройката на Финчър е ужасно стабилна (дори и абсолютно боклучавите спин-оф-и мога да понеса), но тези двата стоят недостижими на върха. Много може да се говори за кинематографичните и тематични им качества, но няма да се обиждаме, като ръсим добре известни истини и очевидности.

Димитър Дринове в Operation Kino (http://operationkino.net/) и Inglourious Kunts .

ВИЖ И ЛЮБИМИТЕ ФИЛМИ НА ЕЛЕНА ТЕЛБИС!