МЛАДИ, КРАСИВИ, ТАЛАНТЛИВИ: БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ДЕБЮТИ

Категорични сме - не трябва да подминаваш!

Може и да сте гледали „Млади, красиви и прецакани”. Многоцветен, нахален дебют на един френски режисьор, вариация по темата за малките неща, които преобръщат живота. Заглавието нахлу в главата ми ей така, докато си мислех за младата българска проза.

За съжаление дебютите в България невинаги получават вниманието, което им се полага. И рядко преобръщат живота на авторите си. За филмовите не знам, но с литературните е така. Нали знаете какво е мантра? Да повтаряш усърдно онова, дето е модерно да се мисли. (Защото не знаеш какво мислиш ти.) Да обясняваш например как не вярваш в днешната българска литература, тъй като си чел твърде много. Което само по себе си е оксиморон. Защото, който е чел твърде много, не дискриминира прозата по националност. Нито по възраст. Още по-малко по пол!

Ето няколко книги от млади български авторки, които правят впечатление напоследък. Аз поне ги изчетох с широко отворени очи. В случай че се питате защо съм подбрала жени, отговарям без свян: така се получи:-)

SECOND LIFE  – СТАНИСЛАВА ЧУРИНСКИЕНЕ

Станислава Чуринскиене ме спечели с романа си Second Life, който ме принуди да прочета и „Инцидент”, както и дебютната й книга „Бог да благослови Стю”. Успехът на тази млада дама, която е журналист и психолог, не е инцидент. Във време, в което границите между държавите се размиват, а технологичните чудеса остаряват със скоростта на светлината, човек се чувства все по-объркан. Ето пример за абсурд. Вече можем да пътуваме навсякъде – и виртуално, и реално, а никога не сме били по-самотни. Това е темата на Second Life, един роман, който смущава. Защото всеки от нас малко или много се е превърнал в интернет имигрант. Порових се в Мрежата, хищния вездесъщ герой на книгата, и разбрах, че заглавието е име на онлайн игра, която визуализирапаралелния живот на играчите. За да бъде честна с публиката си, Станислава прекарва половин година в онлайн „затворa”(!) и общува с всички, без да напуска дома си. Резултатът си е струвал усилието, но вие сами ще се убедите в това. Ако темата ви е любопитна, вижте и другата й книга, посветена на интернет психозата  – „Хванаха ме да крада”.

ПЕРЛИТЕ НА АДИ ЛАНДАУ – СОНЯ ТОДОРОВА

След „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София“ Соня Тодорова буквално приклещва вниманието с първия си роман. По силата на някаква неведома мъдрост „Перлите на Ади Ландау” – едно четиво, посветено на „бягащия човек”, на оцеляващите и оцелелите евреи по времето на Холокоста, звучи ведро и някак опрощаващо. Самата авторка споделя, че е имала за цел не да внуши целия невъобразим ужас, свързан с касапницата, наречена Втора световна война. А да покаже колко са мощни колективната глупост и колективният страх. Да, историята подмята хората като топчета за пинг-понг и често сменя ролите им. Днес си палач, но утре си жертва. „Може би всички онези идеологии, кръвожадно преплетени една в друга, задушили под себе си цял един век и обвили историите на всички тези хора преди нас като стари черни паяжини, преследват и нашето настояще.” Бедата е, че все нещо ни пречи да си научим уроците… Има безчинства, които са непростими, и никой няма да оспори това. Но още по-непростимо е да повтаряме грамадни исторически грешки, макар и в нови одежди и с нов потърпевш. Както София е главен герой на „Кратък и практичен наръчник”, така Виена, „златната дама” Виена, е талисманът на този роман. А всичко започва с чифт перлени обици, чиято история е толкова невероятна (и неустоима!), колкото може да бъде само истината.

ОБРАТНАТА СТРАНА – РАДОСТИНА А. АНГЕЛОВА

Хареса ми и „Имаго” на Радостина А. Ангелова, чийто най-нов роман се казва „Обратната страна”. Сюжетът на „Имаго” сякаш игнорира всевластието на авторката си и сменя гледните точки мълниеносно. Нишката ще ви поведе към Испания заедно с лаборантката Марта, на свой ред съпроводена от приятели. Поводът са собственият й рожден ден и изложбата на нейната майка. Следва канонада от неочаквани срещи, размисли и асоциации, а както знаем, „неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух”.

„Виенски апартамент” не е роман, а филигран. Може да ви звучи момичешки, но го харесват и мъже, лично аз познавам такива. Ценители на изящното писане, полазено от сладко-горчиви прозрения. Историята на Бианка не доскучава нито за секунда, а историите в историите са толкова различни и „ароматни”, че все ще се огледате някъде. Ако не обичате лирична, креативна проза, Радостина не е вашият човек. Малцина знаят, че тя намира място в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа за 2010, 2011 и 2012 г. Стилът й е някак ефирен и чувствен. Като едно безкрайно хайку откровение…

ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД И НА 7-ТЕ РОМАНА, КОИТО ОПРАВДАХА ОТЛИЧИЯТА СИ!