ЯЛОМ И КРАХЪТ НА ТАБУТАТА

Когато човекът, когото четеш, познава психиката ти...

  • 08.02.2016
  • от Юлия Петкова

Лъжата е зараза, опропастява отношенията, сее разочарование, ярост и болка. Но човек трябва да си дава сметка колко истина може да понесе. Това внушение пронизва повечето книги на Ървин Ялом, смесващи по един дяволски изкусен начин психотерапия, философия и драма.

Той е уважаван американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи и макар да е на достолепните 84 години, продължава да работи. Спряган е като един от родоначалниците на груповата психотерапия. Академичната му кариера в Станфордския университет започва през 1963 г., а скоро след това разработва метода на екзистенциалната психотерапия, чийто модел и досега се преподава в курсовете по психиатрия в САЩ. През 2000 г. е награден с „Оскар Пфистер“ за важен принос в религията и психиатрията.

От книгите на д-р Ялом са продадени над 4 милиона екземпляра в цял свят. Повечето от тях громят табута. Изобличават задкулисието в психотерапевтичната практика, което петни имиджа на професията. Той е първото голямо име в гилдията, което застава смело зад подобни разкрития. Ето списък с всички заглавия на Ялом, издадени на български, за радост на по-проникновения читател.

КОГАТО НИЦШЕ ПЛАКА (Колибри)
е приковаващ вниманието меланж от факти и фикция. Една напрегната интелектуална драма с участието на много любов, презрение към жените, надлъгване и отчаяние, разиграла се на фона на кипежното виенско общество през XIXв., малко преди да се роди Нейно величество психоанализата.Романът осветлява някои ключови идеи на Ницше през хипотезата за собствената му уязвимост. На преден план е формулата за човешкото величие – amor fati (любов към съдбата). Което значи, че за да изпитваме щастие, трябва да се излекуваме от заблудата за необходимостта. Мъдростта се изразява в това да обичаш съдбата, която сам си избрал. Отначало д-р Бройер лекува Ницше, после Ницше лекува Бройер, накрая Бройер е излекуван, а Ницше рони сълзи за пръв път в живота си. Това е то. Най-добрият учител е този, който се учи от учениците си.

ЛЪЖИ НА ДИВАНА (Колибри)
преплита слабостите на трима психотерапевтис проблемите на техните пациенти: привлекателната Бела, фиксирана върху архетипа на „мъдрия стар мъж”, комарджията Шели, нещастния Джъстин, който внезапно се еманципира от терапевта си, отмъстителната и властолюбива адвокатка Карол. Намесват се и двама мошеници, които се оказват по-добри психолози от психолозите, на моменти терапевти и пациенти сякаш сменят ролите си. Повествованието се направлява от амбициозния Ърнест Лаш, който прави всичко по силите си, за да помогне напациентите си, но нерядко е на ръба да прескочи границата на порядъчността. Излиза, че съвременният терапевт е подвластен на изкушения като всеки друг: лекари злоупотребяват с доверието на пациентите си, а последните ги обвиняват преднамерено, в измислени грехове. Неслучайно заглавието на книгата е каламбур – на английски „лъжа“ и „лежа“ се пишат и произнасят по един и същи начин.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО ШОПЕНХАУЕР (Хермес)
първоначално е замислена като исторически роман, после авторът променя намерението си. Оказва се, че Шопенхауер е един от най-саможивите индивиди в историята на човечеството – без приятели, семейство, близки съратници. Така на Ялом му хрумва идеята един от членовете на терапевтичната група, която е фокус на книгата, да прилича много на прочутия немски философ. Върху психотерапевта Джулиъс Херцфийлд се стоварва тежка диагноза и той е принуден да направи равносметка на живота си. Нападат го угризения, същевременно се отварят възможности да изкупи стари грехове. Сюжетът ни среща с куп колоритни персонажи, разяждани от един или друг проблем. Гил страда от ниско самочувствие и неумение да отстоява позиции. Ребека е преуспяла адвокатка и красавица, която изпитва ужас от старостта. Тони е невъздържан и агресивен, а Бони страда от наднормено тегло. Пам е фантастична, но не успява да задържи мъжете, които обича. А Филип трябва да се излекува от влиянието на Шопенхауер и най-после да се научи да живее.

ДА СЕ ВЗРЕШ В СЛЪНЦЕТО (Хермес)
е нестандартен поглед към универсалната тема за смъртта. Едва ли има по-автентична човешка емоция от изначалния, неизкореним ужас от вечното нищо. Осъзнат или не, този ужас е в основата на редица психични разстройства: депресии, фобии, състояние на тревожност. Ялом прокарва идеята за осъзнатата тленност като форма на спасение. Книгата е осеяна с трогателни истории на различни хора, обхваща преживявания и спомени на самия автор и предлага конкретни стъпки за преодоляване на ужаса от смъртта. Дали пълноценният живот предполага примирие с мисълта за голямото нищо? Съмняваме се. Още повече, че човек никога не е удовлетворен от онова, което вече има, той все иска нещо друго.

ВСЕ ПО-БЛИЗО ВСЕКИ ДЕН (Колибри)
е резултат от изключително интересен експеримент, предприет от д-р Ялом, и е публикувана по настояване на съпругата му Мерилин Ялом. През есента на 1970 г. той решава, че не е препоръчително за Джини, негова пациентка и прохождащ белетрист, да продължава груповата терапия, оглавявана от него и един котерапевт, тъй като за година и половина тя не постига никакво подобрение. Ялом й предлага двамата да продължат с индивидуална терапия. Тъй като проблемите на Джини включвали т.нар. писателски блокаж, Ялом се договорил тя да плаща за терапията си под формата на записки върху всяка сесия, които биха били стимул за нейното писане. Решил и той да подготвя отделно описание на седмичните им срещи с уговорката, че двамата ще си разменят записките на всеки шест месеца. С надеждата да извлекат терапевтична полза. Така се появява тази уникална по рода си книга, основната част от която може да бъде четена като роман, като историята на двама души, които са се срещнали в интимността на психиатричното tete-a-tete.

ПРОБЛЕМЪТ {на}СПИНОЗА (Хермес)
Ако сте чели брилянтния роман игра на македонския писател Гоце Смилевски „Разговор със Спиноза”, може би си спомняте тази мисъл: „Човешкият род страда от една наглед безобидна болест. Симптомите на тази болест се изразяват в придаване на характеристика за вечност и безкрайност на преходните и временни неща и събития или пък в копнеж преходните и временни неща и събития да бъдат вечни.” Този мотив присъства и в романа на Ялом, намира отражение в идеята за непосилната лекота на живеенето (Кундера), съответно в идеята за вечното завръщане на Ницше. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си той е изпреварил съвременниците си с няколко столетия и философските му възгледи, както и представите му за политическото управление за онова време са били радикални и непонятни.

ДАРЪТ НА ТЕРАПИЯТА (Колибри)
съчетава блестящо експеримент и философия, позовавайки се на наследството на Епикур, Фройд, Ницше, Шопенхауер и Спиноза. Като се уповава на своя уникален опит и разказваческо умение, авторът изследва различните подходи – практически, философски и емоционални, които присъстват във всяка терапия. Самата терапия третира като генерална репетиция за живота. На едно място отправя следното предупреждение към своите бъдещи колеги: „Някои терапевти се натъкват на трудности, защото имат незадоволен сексуален живот или живеят в изолация, пречеща им да осъществяват подходящите и необходими сексуални контакти. Очевидно голяма грешка е практиката да се разглежда като възможност за подобни контакти.” В книгата е поместен и един извънредно любопитен разговор със самия Ървин Ялом. На въпроса, какво чете напоследък, той отговаря така: „Най-доброто художествено произведение, което съм чел през последните няколко години, е романът „Облакът Атлас“ на Дейвид Мичъл – гениално произведение. Чета и обичам няколко книги на Мураками, Рот и Пол Остър. Току-що препрочетох „Нашият общ приятел“ от Чарлс Дикенс и „Час по немски“ от Зигфрид Ленц – какви шедьоври!”

ПАЛАЧ НА ЛЮБОВТА (Хермес)
съдържа десет драматични истории на хора с психични проблеми, подирили психотерапевтична помощ от Ървин Ялом. С много вещина и съпричастност той им помага да се спуснат до неподозирани дълбини на психиката си, за да постигнат усещане за свобода. И тук присъстват страхът от смъртта и самотата, но също и самопрезрението, агресивността, сексуалната зависимост, затлъстяването... Преображението на тези личности е доказателство, че човек има силата да се конфронтира с истините на битието и способността да впрегне това познание в постигането на духовно израстване.

Прозата на Ялом е свидетелство за задълбочените му познания в областта на модерната философия. Колкото до драмите, нали си спомняте онази епиграма на Радой Ралин: „Драмите му – всичките съвременни! Само дето всички те са временни.” Д-р Ялом не пропуска да напомни на героите/пациентите си, че са тленни, че проблемите им са летливи. Съзнанието за края действа освобождаващо. Конфронтацията със смъртта служи като пробуждане. Лекува неврозите. Друг е въпросът, трябва ли да се докоснем до смъртта, за да изпитаме истинско усещане за свобода. Дишайте спокойно, почитатели на д-р Ялом, предстои да четем „Екзистенциална психотерапия“ и „Мама и смисълът на живота“.

Виж какво четохме миналия път.