ДЕБЮТЪТ НА ZAFAYAH – ‘ONE IN SPIRIT’, DAYO – ЗВУКЪТ НА ЕСЕНТА, И ВИТАЛНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА MUTEMATH

Причината да чакаме вторник е #GoMusic и музикалните находки на Боян. Слушай!

  • 17.11.2015
  • от Боян Бочев

Имам една може би донякъде забавна и поучителна история, свързана с тийн годините ми. В къщи се слушаше толкова разнообразна музика, че човек можеше да си създаде усещането за фестивална атмосфера. От стария радиоприемник в кухнята се носеше отривистият тромпет на Сачмо, от моя касетофон – някакъв хлапашки неометъл: KOЯN, Slipknot или System of A Down, а от колоните към PC-то бумтеше hard techno и progressive house. В един хубав есенен ден майка ми нахлу в стаята с изненадващия въпрос: „Няма ли някой път да си пуснете нормална музика?” С по-големия ми брат объркано се спогледахме. „Какво за теб значи нормална музика?” – попитахме ние на свой ред. Отговорът беше: „Реге, например!”.

Спомних си за тази случка, когато  миналата седмица на бегом се прибрах и нетърпеливо натиснах play на дебютния албум на Zafayah – “One In Spirit”. Великолепен дългосвирещ албум, част от каталога на Music Clinic Records, разбира се, реализиран със стабилната подкрепа на Roots Rocket Label и Музикаутор. Запис, официално издаден на 13 ноември!

Само че като повечето инатливи тийнерджърчета и аз не се вслушах в предложението на майка си и ето че сега си патя от това. Едва ли мога да бъда компетентен журналист в този стил и точно поради тази причина се обърнах към Selector Lazy Face. Водещият на легендарното “Jamaica Air Force” Radio Show по Радио Реакция се съгласи даудари едно рамо, за което сърдечно му благодаря. 

Тази седмица започваме с неговото ревю за “One In Spirit” на Zafayah.

Selector Lazy Face:

“Ако преправим една стара българска поговорка за целта на това ревю, то тя била звучала така: „Zafayah прическата си мени, но стила не.“ Един от ветераните на сравнително младата българска сцена, съосновател на първата българска реге банда Root Souljah и на лейбъла Roots Rocket се завръща под жълто-червено-зелените светлини на прожекторите със страхотен  дебютен албум."

Слуховете за подготовката на “One In Spirit” се въртят от година-две. Текстовете на част от песните са готови отдавна, но като всичко хубаво -  и тук качествените неща се случват бавно. Албумът  (изцяло композиран от Zafayah) по думите на изпълнителя отнема 18 месеца от концепцията му до издаването на физическия носител. Е, чакането определено си е заслужавало.

В момент, в който руутс реге музиката се възражда в Ямайка чрез така нареченото roots revival движение и имена като Protoje, Chronixx или Micah Shemaiahсе въртят от BBC и се появяват на живо в шоуто на Jimmy Fallon, “One In Spirit” напълно спокойно и без капка свян се нарежда на същото ниво и няма нито една причина да се черви от сравнението с ямайските изпълнители. Реге музиката е универсален език,който домакинът Zafayah и чуждите гости в албума (немецът Jahcoustix и една от най-известните в момента европейски банди Mellow Mood) говорят прекрасно.

И след цялото това писане май стана време да си пусна “One In Spirit“ отново или както казват в Ямайка: if it`s nice, you got to play it twice!”

Албумът  на Zafayah можеш да чуеш тук:

DAYO – са експериментална формация, която успешно смесва счупени бийтове с причудлив jazz и дебели хип хоп бас линии. Банда, която може би най-точно можем да определим като dream team, съставен от изключителни музиканти, ценители на смисленото изкуство и преди всичко – личности с впечатляваща емоционална интелигентност. Ядрото на DAYO е: Божидар Василев – Trom Bobby (тромбони MPC – music production controller), Евден Димитров – Ечи (бас) и Михаил Филипов (клавири) – SOUTHWICK. Зад барабаните е човекът усет, неподражаемият Васил Вутев – Soulization (школата на Пиромания от 90-те), чийто ритъм лично аз хващам едва-едва след 30-ото слушане на парчетата. И, разбира се, музикалният гуру, човекът с groovy настроението от винилите – DJ RAWLAND.

И тяхната музика наистина е състояние на нарастващо вълнение;  преживяване, което носи щастие.

DAYO – в превод от японски означава и това! (етимологията на думата се корени в съчетанието от два йероглифа или от някое старояпонско наречие. В сленга обаче... YO значи нещо като you know на английски, а DA е жаргон за глагола "съм"... Примерно: "боку уа Боян DAYO" ще рече: "Аз съм Боян, you know...") .

Миналият понеделник, 9 ноември, към края на работния ден, на страницата си във facebook момчетата споделиха два нови инструментала. “The Mist” и изумителната композиция “Good Week”. Дълго време съм искал да чуя точно такъв звук – смесица от пулсиращи в диафрагмата дълбоки бас линии и рикоширащи тонове от барабаните. В добавка към тях – въздушния семпъл с гласа на Trom Bobby, може би...

Отличителни две теми с поп шлифовка са гръбнакът на “Good Week” – безспорно един от най-пленителните звуци на тази есен.

Имайте едно наум – слушането на това парче води до пристрастяване... Да не кажете, че не сме ви предупредили...

MuteMath са група, създадена през 2003-та в Ню Орлианс, Луизиана– исторически град, където джаз музиката е прохождала за големия свят. Носители на Грами награда за 2008 година в категорията “Best Short Form Music Video“. Видео сингълът, отличен с „грамофонче“, е парчето “Typical”. Повече от 4 години тишина след последната си тава “Odd Soul”, Paul Meany, Darren King и компания отново са на сцената. Четвъртият дългосвирещ запис на MuteMath – “Vitals”, е факт от 13 ноември и последното, което мога да кажа за него,е... че е тих.

47:47 (пожелайте си нещо) е дължината на албума, който действително звучи като основа, жизненоважен детайл, без който няма как да продължиш напред. 12-те композиции (две от които са космическите инструментали – “Vitals’ и ‘Bulletproof”) ще ти вдъхнат кураж и смелост –качества, така необходими ни днес.

Текстовете на фронтмена Paul Meany, излъчващи мъдрост и дълбочина, засягат вечните теми за приятелските отношения и любовта и онези искрени емоции, които все по-често си спестяваме.

Великолепните инди-рок, електро тракове: “Monument”, “Used To” и “Best of Intentions” откриват нови пластове в идеите на MuteMath. Независими и за първи път без подкрепата на гиганта Telepromt, Warner Bros., квартетът от Ню Орлианс показват характер и безспорно израстване.

Лично за мен геният на Paul най-въздействащо изпъква в парчето “Light Up”. Можем да го чуем как пее, по-свободен от всякога:

“Don’t say enough, we’re not out of love

We just grew up, having to find out that

Hearts go astray, sparks slip away,

But I have to say, I still light up for you!”

В тези стихове откриваме и едно от най-важните послания на този албум. Paul Meany в едно интервю казва: „Надеждата е съществена част от живота. Тя идва от вярата, че нещо велико предстои да ти се случи.” 

За финал имаме и бонус трак за най-търпеливите от вас:

Приятно слушане и до следващата седмица!