В ХАРМОНИЯ С ДРУГИТЕ, В МИР СЪС СЕБЕ СИ

Шанс на книгите и тренингите, които ще освободят живота ти

  • 07.09.2015
  • от Юлия Петкова

Сещаш ли се за историята на онзи рибар, който си почивал в сянката на едно палмово дърво, наслаждавайки се на живота? Минал един богаташ и му препоръчал да работи повече.
– За какво? – отвърнал рибарят.
– За да спечелиш пари.
– За какво?
– За да живееш в хубава къща.
– И какво от това?
– Ще имаш голямо семейство.
– Защо ми е?
– Ще разгърнеш търговията заедно с децата си.
– Защо ми е?
– За да бъдеш спокоен и да си почиваш щастлив.
– Та нали и сега съм си така.“

Сега обърни внимание на тези четива. До едно ще ти „натякват”, че по пътя към истината, която те прави щастлив, можеш да допуснеш само две грешки: да не тръгнеш по него или не да го извървиш докрай. А ние сме като птиците, нали. Призвани сме да пораснем, да напуснем гнездото и да полетим стремително, със собствените си криле.

ДУШАТА НА СВЕТА (Фредерик Льоноар) Един стар лама е натоварен с мисията да събере седем мъдреци от странство, четирима мъже, три жени и едно русокосо момиче с небесни очи (на име Натина), и да ги заведе в манастир. С каква цел го прави - и той не знае. Оказва се, че всеки от тях има задълбочени познания в някаква област, ала е в неведение за постулатите на другите духовни течения. Излиза, че всички търсачи на духовността по света пият от един и същи извор, „извора на живота и на любовта”. Разгърнете ли тази книга, тя ще ви се отплати веднага. Ще ви захапе с притчата за слона, ще ви потопи в сънищата на Тензин и Натина и неминуемо ще ви подскаже, че най-сияйните съкровища са скътани вътре във вас. А те са просветлението на духа, което може да ви даде свобода, и сърдечната доброта, която може да ви направи щастливи.

БЛАГОДАРНОСТТА – НАЧИН НА ЖИВОТ (Луиз Хей) Не знам дали Вселената обича благодарността, както твърди митичната психотерапевтка и „духовен учител” Луиз Хей, но знам, че феновете й се роят главоломно.

Хората обичат да чуват, че мислите носят неподозирана сила, че от днешните мисли зависи утрешният им комфорт. И въпреки че го знаят, мислите им са черни като въглен, в най-добрия случай сиви, обрасли със стереотипи.

Луиз Хей е автор и на бестселъри като „Силата е в теб” и „Излекувай живота си”, които също апелират за хигиена на мисленето. „Онова, в което вярваме, се превръща в истина за нас. Колкото повече доверие имаме в живота, толкова повече ни радва той. Ако забележа нелюбяща, злобна мисъл, бързо и съзнателно я замествам с добра и любяща.”, убеждава ни дамата, която преобрази живота си и повлече цели легиони от последователи. Вече 89-годишна, тя кипи от енергия, продължава да пише, да ходи на „турнета” и да изнася лекции.

ОСВОБОДИ ЖИВОТА СИ (Лучия Джованини, на българския пазар от 14 септември) Книгата е посветена на всички онези читатели, които „усещат в сърцето си повика на един по-добър свят”. С тази уговорка започва психологическата консултация на Лучия Джованини, често наричана италианската Луиз Хей. Авторитет в областта на НЛП (невролингвистичното програмиране), тя се занимава с курсове по персонално израстване, промяна на самооценката и подобряване на междуличностните отношения. Обикаля цяла Италия и прилага наученото в Индия и на запад. В „Освободи живота си” Лучия излага 15 + 1 ментални и емоционални клопки по пътя към удовлетворението, били те когнитивни изкривявания или своеобразни мисловни филтри. Достатъчно е да сме шампиони само в един от тези петнайсет начина, за да съсипем живота си, предупреждава тя. „Истинското чудо не е да летиш във въздуха или да ходиш по водата, а да стъпваш по тази земя.” Вече разполагаме с информация, че през октомври Лучия Джованини ще се срещне и с българската публика.

ТИ СИ ПРОМЯНАТА (Роси Вак) Хората са склонни да вярват, че демиурзите, повлияли на хода на Историята, са неколцина. А истината е, че сме равноценни. Всеки от нас чрез своите ежедневни действия, думи, реакции, чрез умствената и емоционалната си нагласа влияе на околните, независимо дали го съзнава. Това влияние се разпространява на принципа на вълните. Ако всеки човек си даваше сметка за своята изключителна стойност в  този смисъл, светът щеше да изглежда другояче. Книгата на Росица Вакъвчиева, придобила популярност в социалните форуми като Роси Вак, изхожда от тази предпоставка. Според нея утвържденията, визуализациите и самоанализите няма да имат ефект, ако следваме познатите, „удобни” модели на мислене и не се изправим срещу страховете, които ни смазват. Освен че комуникира с последователите си през сайта www.sebepoznanie.com, Роси редовно организира тренинги и семинари за постигане на душевен мир.

ДЕНЯТ, В КОЙТО СЕ НАУЧИХ ДА ЖИВЕЯ (Лоран Гунел) Джонатан е застраховател, а един от съдружниците му е жената, с която се е разделил. Без да е въодушевен от това стечение на отношенията. На всичко отгоре Майкъл, другият му съдружник, го моли да продаде дела си, за да не се чувства роб на миналото. С това неприятните изненади едва започват. Броени дни по-късно една мургава красавица се вглежда в дланта на Джонатан и предрича: краят на живота му наближава... Поклонниците на Лоран Гунел са неизброими, а книги като „Човекът, който искаше да бъде щастлив” и „Бог пътува винаги инкогнито” отдавна са се превърнали в библия на щастието. В тях има всичко: екзотика, напрежение, чувство за хумор, трагизъм, преди всичко морал. Като всепризнат специалист по развитие на личността и автор на бестселъри за самоусъвършенстване, Гунел се чувства длъжен да удря камбаната: „Съвременното общество се уповава на порочен икономически модел, защото поставя в центъра си материалния критерий.”

А щастието е просто нещо – значи да продължаваш да желаеш онова, което вече имаш. Всички сме смъртни, следователно делим една съдба. Тялото може да е гладно и жадно, но „душата на света” се е погрижила, за да задоволят глада и жаждата си всички гости на земята. Ако умеехме да споделяме своето, никой никога не би гладувал. Затова сме братя по съдба, защото всички се нуждаем от любов, цяла планина. Някои просто се заседяват по-дълго в подножието.
„Планината има различни върхове, за какво да ги сравняваш? Всеки връх е красив и всеки път обогатява познанието. Всяка пътечка си има препятствия за преодоляване и ни разкрива великолепни гледки. От значение е не да се изкачиш по тази или онази, другата планина, а да вървиш по пътя. Да вървиш внимателно, упорито, с открито сърце и бдителност на духа.”

Виж какво още четем.