Нещата от живота

Няколко заглавия, в които старостта не тежи, или поне не й личи

Сигурно си спомняте “The Bucket List”, онзи филм за финеса и камбаната. Морган Фрийман и Джак Никълсън играеха старци (в сравнение с Алан Карлсон са си направо тийнейджъри) с присъда „шест месеца до края”. Героят на Фрийман в един момент обясняваше на приятеля си колко красиво било вярването на древните египтяни за смъртта. Когато душите им се озовавали на портите на Рая, пазачите им задавали два въпроса. Първият бил: „Намери ли радост в живота си?”. А вторият: „Донесе ли радост на други хора?” Отговорите били решаващи за това ще бъдат ли допуснати вътре или не.

Днес сме подбрали няколко заглавия, в които старостта не тежи, или поне не й личи. Ще плачете с героите единствено докато се смеете на дивотиите им. Ще се усмихвате горчиво, разпознавайки тук-там свои близки. И само понякога ще ви побиват тръпки – от черния хумор, нищо повече.

СТОГОДИШНИЯТ СТАРЕЦ, КОЙТО СКОЧИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ИЗЧЕЗНА (Колибри, 18 лв. ) Ако сте страстен читател, няма как да не сте чували за него. През последните години Алан Карлсон упорито се опитва да навърши 100 години и в края на краищата да умре, но все не му стига времето. При това има само две неща, които умее по-добре от останалите.

Едното е да дестилира водка от козе мляко, другото – да прави атомни бомби.

Номбеко, героинята на втория роман на Юнас Юнасон, който се очаква на 16 март, е не по-малко изкусна в умението си да пренарежда света ей така, между другото. Статистическата вероятност неграмотна девойка от Совето през 70-те години на XX век да порасне и някой ден да се озове затворена в камион за картофи заедно с краля и министър-председателя на Швеция е 1 към 45 766 212 810. По собствени изчисления на споменатата девойка. Но тя успява да го постигне, защото е тази, която е, а не някоя друга.

ДРЕБНАТА СТАРИЦА, КОЯТО НАРУШИ ВСИЧКИ ПРАВИЛА (Колибри, предстои да бъде издадена) С този роман, оглавил класациите по продажби в много европейски страни, а вече и отвъд океана, на литературния хоризонт изгря още едно шведско име. Катарина Ингелман-Сундберг е автор на 18 книги в различни жанрове, но сънародниците й я тачат най-вече заради историческите сюжети за времето на викингите. Е, конкретно в този случай е стъкмила история ала „Старецът…” на Юнасон. Жизнеутвърждаващ фарс с ексцентрична фабула, свеж хумор и отговорни закононарушители. В крайна сметка една 79-годишна жена с проходилка, която се кани да извърши първия банков обир в живота си, би трябвало да излъчва авторитет, не мислите ли?

ТУК НЯМА МЯСТО ЗА СТАРЦИ (Пергамент Прес, 12 лв.) Преди време известният литературен критик Харолд Блум нареди Кормак Маккарти до стълбовете на съвременната литература – Филип Рот, Томас Пинчън и Дон ДеЛило. Напоследък свързват името му с „Пътят” – една окъпана в прах „медитация върху смъртта на отделния човек и на човечността едновременно”. Но Маккарти е автор и на модерния уестърн „Тук няма място за старци”, екранизиран със заглавие „Няма място за старите кучета”. Няма как да не се препънете в натурализма и гротеската, в озъбеното мълчание между страниците. И да не се поизпотите, стреснати от суровия хумор във филма. Луелин Мос: „Ако не се върна, кажи на мама, че я обичам.” Карла Джийн Мос: „Майка ти е мъртва, Луелин.” Луелин Мос: „Хубаво, значи сам ще й го кажа.”

СТАРИЯТ КРАЛ И НЕГОВОТО ИЗГНАНИЕ (Колибри, 14 лв. ) Деликатен роман с прост, но кристално чист сюжет, израснал върху канавата на най-съкровеното чувство. Започва с епиграф от Хокусай: „И най-общото трябва да се представя лично”. Авторът точно това се е опитал да стори, а за успеха на начинанието свидетелства серия от литературни награди. Арно Гайгер разказва за баща си, който е болен от Алцхаймер, и чиято индивидуалност се оттича от него, капка по капка. Въпреки тематиката, разказът е пропит с обич и хумор. Авторът ни напомня, че в живота нищо не се повтаря освен грешките. И че „единственото нещо, което ни остава, когато застанем лице в лице с неизбежното поражение, наречено живот, е да се опитаме да го разберем”.

ДИВОТИИТЕ, КОИТО ПЛЕЩИ БАЩА МИ (Колибри, 12 лв.) Тази шантава и хлевоуста книжка се появи преди няколко години у нас, подписана от блогъра Джъстин Халпърн. След като приятелката му го зарязва, той се озовава отново в родния си дом в компанията на 73-годишния си баща Сам Халпърн.

Определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“, Сократ на 21 век никога не филтрира изразите си – каквото му е на душата, това му е на езика.

И Джъстин се вживява в ролята си на писател. Записва цветистите му коментари и ги публикува в Туитър, а отзвукът втрещява всички. Броят на читателите на бащините му мъдрости расте лавинообразно и не след дълго се пръква книгата, която незабавно разбива всички класации за най-продавани заглавия.

Обратно на очакванията, изброените четива с протагонисти „старци” се радват на завиден успех и у нас, и по света. Едни от най-любопитните европейски писатели реабилитираха възрастта като главен герой в превъзходни истории. Зад привидно семплата форма хуморът е сочен, находчивостта – безгранична, лъжите – невинни, а финалът – оптимистичен. Ще кажете, че е невъзможно при такива немощни персонажи. Но те са от ония симпатични изкуфелници, дето някой ден ще отговорят утвърдително на двата въпроса по-горе. Душите им отсега се реят в Рая.

Прочети и един разказ за панелния живот, който замени полето на една българска баба.